Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Бяха до едно време — каза Сийв. — После помежду им възникна някаква кавга. Така и не разбрах какво се случи. Не ме беше и грижа — тогава вече си стягах багажа за вкъщи.

— Трангх не работи за Върджил — рече Крис, — нито за комунистите. Поне вече не. — Сийв и Сутан го изгледаха. — Той ми каза кой е господарят му. Човек на име Мило.

— Откъде ми е познато това име? — Сийв смръщи вежди, напрягайки паметта си. Нещо проблясваше в съзнанието му, късчета информация, събирани по време на службата му в Агенцията за борба с наркотици. Не беше ли Мило един от високопоставените членове на „Льо Жирон“? — Чувал ли е някой от вас за „Обществото за завръщане в лоното на църквата“?

— „Льо Жирон“? Разбира се — каза Сутан. — Това е някаква малка политическа организация с център в Париж, нали?

Сийв кимна.

— Малка, да, но изключително влиятелна. Крайно радикална и крайно реакционна. Някои смятат, че голяма част от доходите й идват от международната търговия с наркотици. Този Мило е един от най-видните й членове. Ако Трангх работи за него, имаме всички шансове да ги открием в Париж. Най-малкото, оттам трябва да започнем.

— Дори и да си прав — каза Крис, — какво смяташ да правим, след като ги намерим?

Сийв стана от масата и погледна през прозореца надолу към булеварда.

— Бих искал да поговоря с Мън, но както знаеш той все още не се е върнал от Азия — Сутан вече няколко пъти се опитва да се свърже с него във вилата. Няма смисъл да го чакаме. — Той отново се замисли за Сун Цу, който бе казал, че когато предприемеш нападение, за да победиш врага си, трябва по възможност да разрушиш неговата стратегия. Трангх несъмнено беше основният инструмент в стратегията на техния враг.

Сийв се обърна към тях.

— Ще трябва да използваме оръжията, с които разполагаме.

— Това шега ли е? — попита Крис. — Ние нямаме никакви оръжия.

— Напротив, имаме — отвърна Сийв. — Имаме Сутан, а също и теб.

Двамата го изгледаха така, сякаш му бяха изникнали криле. Той се засмя и седна отново на масата.

— Вижте, ние знаем, че Трангх е бил изпратен от Мило, за да му доведе Сутан. Знаем още, че по една или друга причина е проявил спрямо вас както разум, така и почтеност.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Крис, макар да подозираше, че знае отговора.

— Трангх е единствената нишка, за която можем да се хванем.

— Не! — отсече веднага Крис. — В никакъв случай. Няма да ти разреша да използваш Сутан.

— Престанете! — извика тя. — До гуша ми дойде да ви слушам да говорите за мен така, все едно ме няма.

— Сутан, той иска да те използва като примамка.

— Вярно ли е това? — обърна се тя към Сийв.

— Само толкова, колкото ще е нужно, за да можем аз и Крис да се доближим до него.

— Ако нямаш нищо против — каза Крис, — аз предпочитам да не се доближавам втори път на по-малко от сто метра до Трангх.

— Така ли? — погледна го Сийв. — Аз пък мислех, че не би пропуснал още една възможност да се добереш до убиеца на брат си.

— Какво?

— Виж, идеята да се обезглавяват жертвите на отряда СЛАМ принадлежеше на Тери. Трангх отсече главата на Дом; можеш да бъдеш сигурен, че пак той е сторил това и с Тери. Използва метода, който някога прилагаше СЛАМ, за да избива останалите членове на групата. Ако питаш мен, това прилича на някакъв смахнат план за отмъщение.

— Но във Виетнам вие сте убивали северновиетнамци и виетконгци — каза Крис. Нещо в обяснението на Сийв просто не се връзваше. — След като сте го използвали на ваша страна, значи самият той е южновиетнамец. Трябва да е мразел северновиетнамците повече и от вас.

— Да, би трябвало — каза Сийв. — Ако е бил южновиетнамец. Естествено, той твърдеше, че е от Юга, а предполагам, че и документите му са били в изправност, тъй като беше един от хората на Върджил. Но от време на време отрядът се сблъскваше със загадъчни препятствия. — Той им разказа за засадата на камбоджанска територия. — Върджил попита мен и аз му посочих един от кхмерските войници. Обстоятелствата се стичаха по такъв начин, че тогава той изглеждаше единственият логичен виновник. Сега, като се замисля, струва ми се, че всичко е било прекалено логично, прекалено очевидно. Мисля, че цялата работа е била нагласена от Трангх. След като Върджил екзекутира кхмера, никой така и не повдигна повече този въпрос.

— А самият той не каза ли нещо в своя защита? — попита Крис.

— Никой не му даде такава възможност — отвърна Сийв. — Беше война. Намирахме се на вражеска територия, под невероятно напрежение. Нямаше време за такива правни подробности.