Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Както ви казах, аз самият участвах в ОМЕГА и затова си мислех, че съм запознат с всичко. Но съм се заблуждавал. Веднъж бяхме изпаднали в критично положение — това беше през февруари седемдесета, близо до Плейку. Виетконгците предприеха светкавична атака и започнаха да завземат позициите ни. Имахме изключително тежки загуби, дори сред най-елитните отряди от командоси. От Помощното военно командване във Виетнам ми наредиха да отлетя натам, понеже бях бивш командос и разбирах от някои неща. При все това реших, че нещата трябва действително да отиват по дяволите, щом са опрели до моята помощ.

Както и да е, слязох от хеликоптера в някакъв град, чието име не мога да си спомня. Може би остарявам, а може би просто не искам повече да мисля за това. Беше истински хаос. Мъртъвците — нашите мъртъвци — лежаха на купчини, все още димящи от битката.

Боингът беше застанал в положение за излитане; зад него горещият въздух трептеше, напоен с газове.

— Щом стъпих на земята, видях група американци — млади и мършави. Общо взето, приличаха на пъпчиви хлапаци, само дето бяха остригани, носеха черни виетконгски памучни дрехи и бяха въоръжени със съветски автомати „Калашников“. Трябва да ви кажа, че това бяха най-ужасяващите позьори, които съм виждал някога. Зли на вид, жестоки по душа, потайни, затворени, готови да се заядат с всеки, който мине на два метра от тях. Един от тях беше Арнълд Тот, жив и здрав, три месеца след като беше официално обявен за мъртъв.

Даяна усети как я побиват тръпки и наостри уши. Боингът се втурна напред с пронизителен рев, повдигна се и се отлепи от пистата в изблик на могъща енергия.

— Когато се върнах в щаба, проучих кои са тези момчета. Излезе, че това е отряд СЛАМ. Те влизаха в състава на Групата за проучване и наблюдения към Командването — едно наименование, което беше истинска подигравка. Под него се криеха отряди, натоварени със свръхсекретните „прескачащи“ мисии.

Вие вероятно не знаете какво означава СЛАМ. Повечето хора в армията също не го знаят. СЛАМ е съкращение от „Мисии за издирване, откриване и унищожаване“. Тук влизаха саботажи, убийства и трансгранични психологически операции. Знаете ли какво значи това? Действията им обхващаха не само Виетнам, но и Камбоджа, където се бяха окопали жълтите. Камбоджа беше неутрална страна, ето защо отрядите СЛАМ бяха строго секретни.

— С това ли се е занимавал Тот? — Даяна почувства как първоначалното й вълнение се разсейва. — Тогава всичко е много просто. Ето защо армията го е обявила за мъртъв.

— Не е просто и армията няма нищо общо тук — каза Джагър. — Защото армията не работи по този начин. Ние можем да подменим документи, както и всяка бюрокрация, но никога няма съзнателно да обявим живи хора за мъртъвци.

— Да, но някой го е направил — отвърна тя. — Кой?

— Същите хора, които създадоха Групата за проучване и наблюдения — каза Джагър. — ЦРУ.

— Значи Групата е била тяхно дело? — Даяна усети, че пулсът й се ускорява.

— От начало до край.

— Самите войници знаеха ли за това?

— Шегувате ли се? Те си нямаха понятие от нищо, освен как да убиват врага. В онези дни, с всичките протести и вълнения у дома, ЦРУ изпитваше особено силна необходимост да се намира в сянка.

— Ами Тот?

Джагър смачка угарката си.

— Мисля, че при него беше по-различно. Той трябва да е бил вътрешен. Или по-точно, може би се е издигнал до това положение, след като е бил „убит“ и прехвърлен в Групата. Разбирате ли, Тот всъщност никога не е съществувал в нейния състав. По това време той е бил вече „мъртъв“.

— Но нали току-що ми казахте, че сте го видели жив близо до Плейку.

— Така е, видях го — каза Джагър. — Но дяволски добре знам, че това не беше Арнълд Тот.

— А кой тогава?

Джагър изтръска нова цигара от пакета и се загледа в края й сякаш виждаше там нещо интересно.

— Толкова много ли искате да научите?

— Който и да е този човек — рече Даяна, — той вероятно е замесен в три убийства. Все още ли искате да задържите информацията?

— Не — отвърна Джагър. — Никога не съм имал такова намерение. — Той запали и издуха струя дим. — Дълги години Тот беше истинска напаст за виетконгците. Но съм го виждал да избива прекалено много азиатски жени и деца, за да мисля да го защитавам. За него щом си азиатец, ти с нищо не си по-добър от лайното, което остъргва от подметката си.

Последното заинтересува Даяна.

— Очевидно, това не му е попречило да използва азиатци в отрядите си — каза тя.