Эрик Ластбадер - Френска целувка

Мъглата се разнесе окончателно. Мън се вторачи в механизмите под шперплатовата платформа.

Генералът се засмя.

— Това е машина за дим — каза той. — Подарък ми е от една американска рок звезда. Видях го да я използва по време на шоуто си в Банкок и останах поразен. Още на следващия ден в турнето се получи засечка поради някаква разправия с властите. Наркотици, доколкото разбрах. — Той нададе кудкудякащ звук, който сякаш излизаше от гърлото на възрастна дама. По изражението му Мън разбра, че самият той е бил причина за спирането на турнето. — Аз се застъпих пред местната полиция, която, както несъмнено се досещаш, е на заплата при мен. Певецът беше толкова благодарен, че ми даде каквото си поисках. Разбира се, наложи се да купя по-голям генератор, но разходите си струваха. Какво ще кажеш?

— Аз… аз съм потресен.

— Отличен подбор на думи — рече генерал Киу. Той беше изключително красив мъж, с гладка кожа и дълга, лъскава коса, която наподобяваше козина на животно. Тя беше съвсем черна, макар брадата и мустаците му да бяха доста побелели. Лицето му се отличаваше с високите си монголоидни скули и широко разположените очи, които оглеждаха всичко наоколо със смесица от любопитство и наслаждение, сякаш целият свят беше някаква интересна играчка, създадена специално за него.

— Е, стани от земята, човече — каза генерал Киу. — Чак гърбът ме заболява, като гледам колко ти е неудобно.

Мън предпазливо се изправи, като се опипваше тук и там, изучавайки многобройните си болежки.

— Добре ли си? — попита Киу.

— Това не е… каквото очаквах — каза Мън.

Генералът го изгледа.

— Така ли? — После изведнъж се усмихна. — О, имаш предвид разните истории за мъчения? — Той изсумтя пренебрежително. — Нали познаваш Могок? Често пъти се унася в приказките си. Намирам, че е полезен, тъй като приема ролята си на шпионин извънредно сериозно. Но както виждаш, това понякога води до… хм, изкривявания поради прекомерно усърдие.

На Мън му бе трудно да повярва на ушите си. Нима генерал Киу не беше враг? Не беше ли това същият Киу, който толкова години отказваше да има вземане-даване с него и Тери, който дори на няколко пъти се бе опитвал да ги убие? Той каза всичко това на Киу, но генералът отклони думите му с небрежен жест.

— Това беше отдавна — рече той. — Освен това, напоследък в обстановката тук настъпиха драстични изменения. Сун Цу пише, че за да господства над съдбата на врага си, добрият пълководец трябва да бъде едновременно твърд и гъвкав.

— Вероятно имате предвид сделката, която адмирал Джъмбо е сключил с американеца.

Генералът подръпна крайчеца на мустака си.

— Откакто това се случи, всичко тук се промени. Алчността на адмирал Джъмбо ще ни погуби — нещо, което дори китайската армия не успя да стори.

Мън гледаше опиумния вожд и усещаше как предпазливостта го напуска. Дали Киу целеше тъкмо това, или напротив, беше честен и открит? Засега избягваше да спомене името на Магьосника. Мън си каза, че ако генералът сподели с него тайна, за която да знае и той — като например самоличността на американеца, — значи би могъл да му вярва. Имаше чувството, че държи във всяка ръка по една тежест и е длъжен да определи коя тежи повече, макар и двете да му се струват еднакви. Как трябваше да постъпи?

— Знаете ли кой уби Тери? — попита той.

Изненадата в очите на генерал Киу му каза много.

— Тери Хей е мъртъв? Не знаех. Това е нещо, което Могок не ми е предал. Казваш, че е бил убит?

— Ако правилно схващам ситуацията, убили са го същите хора, с които адмирал Джъмбо е сключил сделката за опиума.

Генералът кимна.

— Това е логично предположение.

— Означава ли това, че знаете кой се опитва да ме измести от територията ми?

— Ела — каза Киу. — Да се поразходим из Шан.

Мън дочу хленченето, дълго преди да стигнат до Ма Варада. Хората на генерала я бяха завързали за груб дървен кръст, преобърнат така, че главата й висеше на не повече от петнайсет сантиметра над земята.

Едва когато се приближиха съвсем, Мън забеляза, че клепачите й са залепени със скоч; за да не може да мига. Гледката беше толкова отблъскваща, че той се закова на място.

— Какво те тревожи? — попита генерал Киу. — Тя е само един шпионин.

— И все пак, тя е човек.

Генералът го изгледа проницателно.

— Сега виждам, че не сбърках, като те доведох тук. Започвам да разбирам що за човек си. Мисля, че вече ми е ясно какво ви е карало с Тери да изгаряте „сълзите на мака“, които сте купували от адмирал Джъмбо.