Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Значи знаете с кого е сключил сделката си адмирал Джъмбо?

— Както вече казах, с дявола. — Генерал Киу се загледа надолу по склона на планината. — С един мъж, който някога се наричаше Върджил. Сега е с друго име, с друго лице. Но в жилите му тече все същата отровна жлъч, която разяжда всичко, до което се докосне. А това, върху което е решил да сложи ръка сега, е Шан.

Даяна очакваше обаждане от Дик Ендрю, своя познат в главната квартира на ЦРУ във Вашингтон. Седнала пред компютъра, чиито светещи зелени букви се отразяваха в лицето й, тя се взираше в равносметката на един живот. Екранът отвръщаше равнодушно на погледа й и не разкриваше нищо.

След като се прибра в Ню Йорк, Даяна прекара една мъчителна, нощ, изпълнена с мисли за Сийв, и на сутринта дойде в участъка час по-рано, за да направи компютърна справка. Скоро след завръщането си от Виетнам през 1974-та, Маркъс Гейбъл се бе захванал с презокеански превоз на стоки до Азия и обратно. По това време вече се бе установил в Ню Йорк, където бе срещнал жена си Линда, по баща Стар. Нямаше братя и сестри, нито деца.

Но най-любопитното беше, че според Джагър Гейбъл бе изтеглен от Виетнам в края на 1972-ра. Това оставяше пролука от осемнайсет месеца. Къде беше ходил и с какво се бе занимавал Гейбъл през този период?

Даяна започна проучването си от ФБР и ЦРУ.

На първото място претърпя неуспех, което не я изненада особено. Сега тъкмо очакваше обаждането на Дик Ендрю от ЦРУ, когато капитанът я повика в кабинета си.

— Какво чувам за извънплановата ти дейност напоследък?

— Не ви разбирам, сър.

Той свали очилата си. Джо Клайн беше зализан, гладко избръснат мъж малко над петдесетте. Обличаше се добре и често го показваха по телевизионните емисии, което означаваше, че е запознат не само с полицейската дейност, но и с правилата на рекламата. Знаеше как да се държи ясно и твърдо и същевременно свойски. Всеки, който го видеше по телевизията, не можеше да не изпита чувството, че градът се намира в сигурни ръце. Кметът го намираше за безценен.

— Не ми пробутвай тия номера. Остави ги за ония глупаци, дето виждат в теб само момичето в униформа.

— Слушам, сър.

Той изчака един момент, като потриваше широкото си чело с рамките на очилата.

— Ти си ми трън в очите, Минг, знаеш ли това?

— Съжалявам, че мислите така, сър.

— Не, не съжаляваш — отвърна той. — В противен случай предаността ти към Сийв нямаше да измества тази към мен.

— Вие сте мой началник, сър.

Капитан Клайн въздъхна.

— Седни. — Той сложи очилата си настрани и се вгледа в нея. — Сега ще бъдеш ли така добра да ми обясниш какво, по дяволите, си направила, та ми се обаждат от Вашингтон.

— Нямам представа, сър.

— За какво е това припиране? — Той имаше предвид разследването й. — Маркъс Гейбъл е герой от войната, за бога.

— Това ли е, за което са ви се обадили от Вашингтон? — Тя си спомни думите на Джагър, че ако Гейбъл продължава да работи за ЦРУ, той ще е добре защитен.

— Там са много чувствителни, когато става дума за ветераните от Виетнам. Изразходвали са сума време и пари, за да загладят нещата и да подобрят общественото мнение. Тази грижа им е останала още от времето на Рейгън и не желаят да имат по този въпрос никакви усложнения.

— Не съм знаела, че създавам усложнения, сър.

Той я изгледа с присвити очи.

— Знаеш ли, понякога като те слушам, имам чувството, че ми се подиграваш.

— Напълно погрешно, сър.

Капитанът се облегна и сключи ръце зад тила си. Когато заговори отново, тонът му вече беше съвсем друг.

— Виж, Даяна, аз не съм сляп за онова, което става около мен. Знам, че някои от полицаите ме наричат „телевизионния Клайн“. Те виждат колко съм далеч от улицата и патрулите и се дразнят от това, че съм избран за говорител на управлението. Но те не осъзнават какъв товар смъквам от плещите им. Противно на общото мнение, аз върша доста полезна работа тук.

Даяна не отвърна нищо. Умът й бе зает с телефонното обаждане от Вашингтон.

— Чуваш ли се със Сийв? — попита неочаквано Клайн.

— Да — отвърна тя и моментално съжали. Уловките бяха неговата специалност. Беше си позволила да се разсее и ето че резултатът бе налице.

— Той е в отпуск, Минг. Мислех, че съм го пояснил достатъчно добре. — Капитанът си сложи очилата отново. — Съветвам те да си запълваш времето с редовните си полицейски задължения. Ако натоварването ти е недостатъчно, с удоволствие ще ти създам допълнителна работа.

— Няма да е необходимо, сър. — Даяна се надигна от нагорещения стол. Преди да отвори стъклената врата на кабинета, тя се спря. — Сър?