Эрик Ластбадер - Френска целувка

— За какво говорите?

— Мислеше, че никой не знае тайната ви, нали, Мън? Не се безпокой, аз съм единственият, който подозира за нея. При мен тя е в безопасност като новородено дете върху коленете ми. — Той скръсти ръце на гърдите си. — Признавам, че отначало ви смятах за двама луди, чиито действия не се поддават на обяснение. Това, което правехте, беше все едно някой да гълта първокласни рубини и да ги превръща в лайна. Каква можеше да е причината, питах се аз, освен лудост? После дълго време подозирах, че работите за китайските комунисти. Мислех, че са изнамерили някакъв оригинален начин да ни унищожат. Опасявах се, че следващата ви стъпка ще е да платите на адмирал Джъмбо да изгори посевите си. Но това така и не се случи и аз започнах да ставам любопитен. Ами ако не бяхте луди? Ако не работехте за комунистите — тогава какво?

— Това, което сме правили с Тери, си е наша лична работа.

Генерал Киу сви рамене.

— Но Тери е мъртъв, а и ти също можеш да умреш.

— Тогава това вече няма да засяга никого.

— Тук грешиш, Мън. — Генералът беше сериозен. — Ще засяга мен. Разбираш ли, Шан е моят свят. Може и да не съм откърмен тук, но той е моята майка. И във всички случаи, той е моят бог. Не мога да позволя нещо или някой да го разруши или да го промени по какъвто и да било начин. Затова се опитвах да убия Тери и теб. Смятах, че искате да ни унищожите.

— А сега?

— Сега вече не съм толкова сигурен. Все повече съм склонен да мисля, че вашите цели не се различават чак дотам от моите собствени.

Мън хвърли поглед към Ма Варада и потръпна.

— Твърде дълго си бил на Запад — каза генерал Киу. — Забравил си, че тук човешкият живот е евтин.

— Евтин, но не и без стойност. — Мън потръпна отново. — Свалете я оттам. Сигурно има и друг начин да постигнете своето.

— Би трябвало да знаеш, че друг начин не съществува — отвърна генералът. — Необходимо е всеки в околността да разбере каква е тя и да види неизбежната й участ. Това е ценен урок за тях.

— Нима Сун Цу не ни учи, че е по-добре да плениш врага, отколкото да го убиеш?

— Да, но тук става дума за шпионин.

— Сун Цу не препоръчва ли да обръщаме вражеските шпиони на своя страна, така че да работят за нас?

Генералът погледна към Ма Варада.

— Тя е жена и на нея не може да се разчита. Още повече, че ме презира заради някои мои… хм, сексуални предпочитания към жените.

— Но няма нищо против мен — каза Мън. — Позволете ми да се заема с нея и аз ще я насъскам срещу собствения й господар.

Генерал Киу подръпна края на мустака си.

— Това е интересна идея — каза той след малко. — Изисква повече размисъл.

Но Мън не смяташе така. И бездруго беше време да изпита намеренията на генерала. Той коленичи пред Ма Варада и внимателно отлепи скоча. Тя примигна бързо няколко пъти, докато накрая в очите й се появиха сълзи. След това фокусира погледа си върху него.

— Мън?

— Спокойно, имай търпение — каза той тихо, така че да го чуе само тя. След това се изправи и се обърна. Сега всичко зависеше от реакцията на генерала.

— Милостив ли си се родил — попита учудено Киу, — или Западът е сторил това с теб? Да се отдаваш на състраданието си невинаги е безопасно. Така можеш да докараш и собствената си смърт.

— Дали ще я свалите от там — каза Мън, като отиде до него, — зависи изцяло от вас. — Той не искаше да се прави на герой. Освен генерал Киу, никой никога нямаше да узнае за постъпката му. — Използвайте я или я унищожете, според волята си.

Понеже бе намесил в разговора Сун Цу, той се надяваше, че знае какво ще бъде решението на Киу — при условие, че генералът му казваше истината, за разлика от Джъмбо, който очевидно я беше скрил от него.

— Знаеш ли — каза генерал Киу, — в много отношения Шан прилича на Шангрила или на Едем. Макар да е напълно изолиран от света, целият свят се върти около него. Той е една затворена вселена със свои собствени закони, които обхващат дори разрухата и съзиданието. Като че ли самото време — този часовник, по който всички хора пресмятат живота си, тук не съществува. И ако някъде по земята все още има магия, то тя положително е тук, защото аз съм я създал от суеверието и страха.

Пътят им продължаваше през сенчести поляни. Мън с удоволствие оставяше генерала да говори, защото знаеше, че така е по-вероятно той да разкрие някои от истинските си мотиви.

— Но ето че в рая влиза дяволът — продължаваше Киу, — в образа на бял човек, който приказва бързо, има десетилетни връзки по тези места и е готов да продължи оттам, където е спрял преди години.