Эрик Ластбадер - Френска целувка

Лицето на Кео се изкриви. Като всеки революционер, той изцяло се ръководеше от своята лицемерна и догматична идеология.

— Това са глупости — каза той. — Червените кхмери са много по-силни, отколкото си представя Сианук. Хиляди и хиляди са готови да прегърнат идеята на революцията.

— Грешиш. Стига да поиска, Сианук ще ви пръсне като пилци.

— Моите хора са навсякъде около вас — каза Кео с широк жест. — Мислиш ли, че съм дошъл тук само с този отряд? Не се шегувай с онова, което не познаваш. Воже не е толкова глупав…

Тери стоваря дръжката на пистолета си върху устата на Кео, разбивайки предните му зъби. След това натика дулото между устните му. Гледаше право в изуменото лице на кхмера, като се стараеше да забрави за насочените към него оръжия.

— Кажи на хората си да оставят оръжията на земята. Ако не го сторят до петнайсет секунди, ще дръпна спусъка.

— Смяташ ли, че моята смърт ще ги спре? — Мън с труд различаваше думите, които излизаха от пълната уста на полковника.

Пръстът на Тери се напрегна и очите на Кео се разшириха. Кхмерът виждаше изражението на Тери, помнеше как бе постъпил той преди малко с един от собствените си войници. Заповедта беше дадена.

Тери нареди на своя отряд да конфискува оръжията.

— Ако само мръднат или издадат някакъв звук — каза той на Сийв, — избийте ги всичките. И ги скрийте някъде, за бога. Останалите се крият край самите стени на града.

Мън се доближи и го погледна в очите.

— Какво щеше да направиш — попита той тихо, — ако тоя кучи син ти беше казал да натиснеш спусъка?

— Щях да го натисна — Тери се ухили, като видя изражението на Мън, — но дулото щеше да е насочено в неговото лице.

След това сграбчи Кео за косата и го повлече през каменния площад към храма, в който бяха потънали Французина и Върджил.

Покривът на галерията, през която преминаха, беше хлътнал и джунглата бе нахлула вътре под формата на кълнове, пълзящи растения и мъх. Тук-там се срещаха допълнителни опорни колони, белези на започналата в началото на 60-те години реставрация.

Тери остави гласа на Върджил да го води. Двамата мъже стояха в централното светилище. Мястото гъмжеше от големи колкото палец хлебарки, допълзели от джунглата. От непрестанното им движение изглеждаше, че стените са накъдрени от вълнички.

Щом Тери влезе, Върджил го погледна и помежду им премина негласно съобщение. После Тери блъсна Кео към средата на светилището. Устата на кхмера обилно кървеше.

— Какво означава това? — възкликна Воже.

Тери не му обърна внимание.

— Оказа се, че наоколо в джунглата се крие голям контингент Червени кхмери, командвани от този полковник.

Магьосника се обърна към Воже.

— Уговорката ни беше проста — каза той бавно и внимателно. — Ние премахваме принц Сианук, а вие на свой ред ни предавате вашия хероин, канала, връзките и рафинериите. — Той махна с глава. — Какво е това сега?

— Не знам…

Върджил извади ножа си и преряза гърлото на Кео. Погледна Французина и каза:

— Е, сега вече знаете.

— Господи!

— Тук няма кой да ви помогне, мосю Воже — каза Върджил. — Телохранителите ви са обезвредени. — Той поклати ножа си. — Много лесно бих могъл да прережа и вашето гърло. — Французина неволно отстъпи крачка назад. — Но така никой от двама ни няма да получи онова, което иска. Предлагам ви сделката да остане, но с едно условие — ще ни изведете от тук и ще ни придружите обратно до Виетнам. — Той пристъпи към Воже, допря плоската страна на ножа до бузата му и го изтегли към себе си. Кръвта на Кео остана като дамга върху кожата му. — Съгласен ли сте?

Французина кимна.

— Но можем ли да ви вярваме, мосю Воже? — Върджил поклати глава. — Вече ни демонстрирахте своето вероломство.

— Идеята да бъдете убити в никакъв случай не е моя — възрази с известно възмущение Французина. — Червените кхмери сами са решили да ви устроят засада. Аз не знам нищо за допълнителните части, в противен случай не бих допуснал присъствието им.

— Мислех, че Червените кхмери получават заповедите си от вас.

— Получават ги не от мен, а от Салот Сар — отвърна Воже. — Изглежда, че политическата необходимост от премахването на Сианук в крайна сметка им убягва. Те смятат, че вече са достатъчно силни, за да се опълчат срещу него. Не разбират, че моментът за идването им на власт все още не е назрял. Не мога да поема риска да се надигнат прекалено рано и да бъдат унищожени. Имате думата ми, че сделката остава.

Когато излязоха, Тери дръпна Върджил настрана.