Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Вече съм тук — сви рамене Тери. — Нямам какво да губя.

Срещнаха французина в Галерията на съзиданието, която сега беше без покрив. Петдесетметровата й главна стена бе покрита с барелефи, изобразяващи хиндуисткия мит за създаването на човека. В средата стоеше четириръкият Вишну и уравновесяваше вдясно от себе си полумаймуната Хануман, господаря на боговете на светлината, а вляво — Равана, демона с двайсет и една глави, властващ над духовете на ада. Тримата бяха свързани от голямата змия, от която чрез своите противоположни усилия издояваха магическия еликсир, родил света на човека.

Всичко това им бе обяснено от Мън. Постепенно, с течение на неговия разказ Тери беше привлечен от изображението на Равана. Ръцете на божеството обгръщаха петоглавата змия. Около главата му танцуваха малки фигурки. Дали това не бяха демоните от хилядата ада на „Муй Пуан“?

Сега, когато беше тук, толкова близо до Вишну, Брама, Буда, Хануман и особено до Равана, Тери бе впримчен в паяжината на техния мит. Ангкор съществуваше в камбоджанската джунгла от векове и той не беше мъртъв. Тхераваданските будисти знаеха, че техните богове преминават през цикли на царстване, гибел и прераждане. Това ги правеше по-тясно свързани с човека от божествата на която и да било друга култура.

Тук, в Ангкор, в центъра на вселената, изглеждаше, че тези могъщи сили са просто заспали в очакване на часа на своето ново завръщане.

— Вдъхновяващо, нали?

Те се обърнаха и видяха висок мъж, който твърде много приличаше на Шарл де Гол. Около него имаше тежковъоръжени хора в свободни черни дрехи. Червените кхмери.

— Всичко това е вече изгубено във времето. — Французинът разтвори широко ръце. — Всичко е забравено. — Говореше на английски, несъмнено специално заради тях. — Дори и от тези хора. — Той посочи своите телохранители. — Най-вече от тях. Аз ги обучих не само да забравят, но и да унищожават онези, които искат да помнят и да съхранят всичко това. Обучих ги да ругаят своето упадъчно минало и робството, което са търпели под безмилостната ръка на империализма. Аз им дадох свободата.

„Не, помисли си Тери, ти просто си ги подлъгал да сменят едни господари с други.“ Болезнена истина е, че човек отказва да се учи от своите грешки. Той се стреми единствено към власт и това го прави лесна плячка, на онези, които му обещават свобода.

Тери почувства зловеща тръпка, сякаш сред тази пустош бе срещнал Сатаната. Сатаната, който се преструва на приятел на човека, докато всъщност е негов непримирим враг.

Високият мъж пристъпи към тях и протегна ръка.

— Наричат ме Французина — каза той, като стисна първо ръката на Върджил, а след това и на Тери, — но всъщност името ми е Воже.

Магьосника също се представи.

— Това е Бучър — добави той. Останалите от групата не бяха назовани. Те стояха на една страна, а срещу тях се намираха кхмерите на мосю Воже. Тримата главни бяха помежду им, обхванати от мощните ръце на Вишну.

— Има ли наоколо някое уединено място, където да поговорим? — попита Магьосника.

Мосю Воже се засмя.

— Скъпи ми господине, нима има по-уединено място от Ангкор Ват? Кой би се осмелил да припари там, където сме ние?

— Имах предвид свидетелите — каза Върджил. — Вашите и моите.

— А, това ли било. — Французинът нареди нещо на войниците си. Той се държеше твърде свободно, дори приветливо и това караше Тери да се чувства неспокоен. Ето защо, когато стигнаха до входа на една по-малка, покрита постройка на отсрещната страна на площада, той ги помоли да го извинят. Французина се опита да възрази, но Тери каза:

— Отивам по нужда. Съжалявам, имам лека дизентерия.

Без да се отдалечава от прикритието на каменните стени, той обиколи наоколо, докато срещна погледа на Мън, който се отдели от останалата група и дойде при него.

— Как ти се виждат тия копелета? — попита Тери, като посочи Червените кхмери.

— Не им вярвам — отговори веднага Мън. — Никой не им вярва. Водачът им, Салот Сар, е опасен радикал. При това хич не е глупав. Следвал е във Франция и е бил блестящ студент.

— Смяташ ли, че ще ни нападнат?

Мън го изгледа преценяващо.

— Защо, какво има?

— Още не знам — отвърна Тери и това беше само половин лъжа. — Но трябва да разбера какви са нарежданията им.

— Защо не попиташ Французина? — попита с кисела усмивка Мън.

Тери изсумтя.

— Не знам достатъчно кхмерски. Няма да разбера, ако ме излъжат.

— Ще се радвам да ти услужа.