Эрик Ластбадер - Френска целувка

Бреговете на реката бяха покрити с гъста растителност. Те поеха на север, успоредно на виещото се течение, докато достигнаха разнебитен дървен кей. За него бяха вързани няколко малки лодки, но наоколо не се виждаше никой.

След внимателен оглед на местността те се качиха в лодките. Бяха им необходими седем минути, за да достигнат отсрещния бряг, където продължиха пътя си.

Сега от Ангкор ги деляха не повече от три дни и Върджил искаше да избегне всякакъв допир с вражески сили. Минаха покрай няколко северновиетнамски и кхмерски патрула, но всеки път ги заобикаляха отдалеч.

Отново бяха в джунглата. Луната бе избледняла, мусоните наближаваха. Ставаше все по-влажно, докато накрая изглеждаше, че вали непрекъснато. Ясна светлина въобще не съществуваше.

Веднъж Тери дочу ръмжене и спря групата. Ослуша се да долови движението на звяра сред хаоса от растителност, но преди това усети неговия мирис. Уверен, че се намират откъм подветрената страна на тигъра, той им даде знак да продължат.

По-късно, докато останалите спяха, Тери и Върджил проведоха следния разговор.

— Помисли ли по оня въпрос? — попита Магьосника.

— По кой въпрос? Как да оживея или как да не се побъркам?

— Много смешно. Говоря за французина и неговите азиатци.

Тери замислено дъвчеше таблетка сол.

— Може и да са ми минали едно-две неща през ума. Но ти не ми даваш достатъчно информация.

— Не ми излизай с тоя номер. Знаеш всичко, което си струва да се знае за виетнамците.

— Съмнявам се — сви рамене Тери. — Но така или иначе, сега имам предвид французина. Какво представлява той?

— Защо питаш?

— Защото от това как той подготвя стратегията си ще зависи мисленето на неговите хора, а от тук и техните действия.

Магьосника го изгледа.

— Бил съм идиот да те подценявам, Бучър. — Той кимна с глава, сякаш за да потвърди решението си. — Добре, слушай. Този французин е такъв радикал, че създава неприятности дори на своите сънародници в собствената си страна. Много от тях са заявили официално, че нямат нищо общо с него. Той е нещо като парий, но могъщ парий, колкото и странно да изглежда. Периодично го изпращат тук, където е създал вече истински проблем.

— Как така?

Върджил изсумтя.

— Просто тук е в стихията си. — Той отпи глътка вода от манерката си. — Чувал ли си за Червените кхмери?

— Доколкото знам, това са банди от главорези, нали? Престъпници и убийци, прогонени от градовете.

— И да, и не — сви рамене Върджил. — Мисля, че отначало са били именно такива. Но вече не са. Французинът ги е радикализирал, дал им е политическа цел, място във вселената, откъдето спокойно могат да сеят своята разруха, представяйки се за законна групировка. Сега те са леви партизани, опозиция на Сианук, самообявили се борци за освобождение на Камбоджа. Ако трябва да сме точни, французинът е сторил това с техния водач Салот Сар. Това е едно куче, което човек не бива да среща сам или невъоръжен.

— Кой от двамата?

Магьосника се засмя.

— Имах предвид Салот Сар, но ти си прав — същото важи и за французина. И двамата са изключително опасни. Французинът е много по-интелигентен, всъщност той е истински гений. Виж само какво е създал сред тия смрадливи джунгли — превърнал е една шайка отрепки в реална политическа сила. Но Салот Сар, от своя страна, притежава своеобразна животинска хитрост, която е направо ужасяваща.

Очите на Терм бяха придобили блуждаещо изражение.

— Излиза, че хората на този французин са Червените кхмери.

— Да.

— И какво е това, което толкова искаш да вземеш от него?

— Знаеш ли как го наричат тук, в седмия кръг на ада? „Сълзите на мака“.

Тери дълго остана неподвижен, зареял поглед в пространството. Накрая каза:

— Какво общо има французинът с опиума?

— Не е опиум, а хероин. — Върджил разцепи един пъпеш и започна да изрязва парчета от него с върха на ножа си. — Казах ти, че този човек е гений. От Мън научих, че се е свързал с хора в Бирма и с тяхна помощ е създал мрежа, чрез която снабдява с дрога нашите войници.

— Виж ти. Това е нов начин да ни убиват.

— Да — каза Върджил, като пъхна в устата си парче пъпеш. — Нов и радикален.

Край тях прогизналият от влага ден се влачеше тежко като ранено дебелокожо. Непрестанното капане от листата беше отдавна злоупотребил с търпението им натрапник. Двамата мъже довършиха пъпеша и Върджил захвърли кората.

— Ти искаш тази мрежа, така ли? — попита Тери.

— Като обобщим всички подробности, да.