Клайв Касслер - Златото на Спарта

— Нямам представа… Ами последната част: „земята, що стои сама“?

— Първата ми мисъл беше за остров — островите стоят сами насред водата.

— И на мен това ми хрумна. — Сам пробва да търси в „Гугъл“ „остров топола Търнър“, но не откри съвпадения. — Излизат няколко резултата за резервата „Островът на тополите“ в залива Чесапийк, но без връзка с Търнър… освен ако не броиш дарението на Тина Търнър.

— Да пробваме пак с първия ред: „Мъжът от Хирстия, тринайсет по традиция“.

Също както и с Морпет, извадиха списък с исторически личности, свързани с полуостров Истрия, но нито една не заслужаваше внимание.

Насочиха се към втория ред: „Къщата на Лазар в Назарет“ и се заровиха дълбоко, търсейки препратки, които бяха им убягнали на пръв поглед.

— Какво ще кажеш за това? „През Средновековието християнските ордени се грижели за колонии за прокажени, които наричали «Къщи на Лазар».“

— Лазар, светецът — покровител на прокажените?

— Именно. В Италия името било преобразувано в „лазарет“ — карантинно отделение на корабите. Първият лазарет бил създаден през 1403 г., близо до брега на Венеция, на остров Санта Мария ди Назарет. — Тя вдигна очи към Сам. — Това може да се окаже нашата връзка между Лазар и Назарет.

— Изглежда топло, но едва ли е толкова просто — рече той. — Все още ни липсва първият ред.

Той отново започна да търси в „Гугъл“, съчетавайки различните думи, докато не попадна на статия в „Нешънъл Джиографик“ от 2007 г., в която се разказваше за откриването на масов гроб на жертви на бубонната чума, които били поставени под карантина, за да се предпази Венеция от заразата.

— Мястото се намирало на остров близо до Венеция, Лазарето Вечио.

Реми отново прегледа бележките си.

— Вечио… това е съвременното име на Санта Мария ди Назарет. Сам, това трябва да е!

— Най-вероятно, но нека проверим.

След двайсет минути и десетки вариации в търсенето, той каза:

— Ето какво, използвах думите „остров“, „Венеция“ и „чума“ и открих това: Повелия. Друг остров край Венеция, използван като място за карантина на жертви на чумата през седемнайсети век. Телата били заравяни в масови гробове, в които понякога при мъртвите попадали и живи, или кремирани, също масово. Броят на починалите се оценява на… — той замлъкна, а очите му се разшириха.

— Какво?

— Според изчисленията броят на мъртвите е бил между сто и шейсет хиляди и четвърт милион души.

— Мили Боже…

— И още нещо: преди да го нарекат Повелия, островът се е казвал Попилия.

— Защо ми звучи познато?

— Попилия идва от „популос“, латинското название на тополата. Някога островът бил покрит с тополови гори.

— Значи, имаме Повелия и Санта Мария ди Назарет. И двете изглеждат сериозни възможности. Прав си, кое от двете е правилният избор зависи от първия ред и мистериозния мъж от Истрия.

— И в двата случая следващата ни стъпка е Венеция.

Севастопол

— По гласа ти познавам, че новините не са добри — каза Хедеон Бондарук по телефона.

— Изчезнаха, а един от хората ми е мъртъв — осведоми го Холков. — Намерихме транспондера от телефона на жената на борда на едно от туристическите корабчета. Представа си нямам как са го открили. — След това му разказа останалото от срещата им на брега на Кьонигзее, започвайки от пристигането им при църквата и свършвайки с начина, по който ги беше изпуснал в езерото. — Някак са успели да се върнат в Шьонау, без да ги забележим.

— Намериха ли бутилката?

— Не знам.

— Къде са сега?

— Открихме един местен, който ги разпозна по описанието и каза, че са се качили в някакъв „Мерцедес“. Проследихме колата до таксиметрова компания в Залцбург. Сега сме на път за там. Ще проверим мотелите, летището, гарите…

— Не!

— Моля?

— Всеки път, когато се приближим до тях, те се изплъзват. Мисля, че е време да отстъпим и да ги оставим да си свършат работата. Междувременно искам ти да продължиш с алтернативния план.

— Рисковано е…

— Не ме интересува. Омръзна ми да преследваме тия двамата из цяла Европа. Имаш ли някого предвид?

— Да. Според източниците ми той е единственият, който има семейство — съпруга и две дъщери.

— Започвай тогава!

— Ако реши да ни издаде…

— Погрижи се да не го направи. Убеди го, че единственият му избор е да ни сътрудничи. Това поне го можеш, нали?

— Ще се обадя.

Венеция, Италия

Водното такси спря и Сам и Реми слязоха. Погледите им бяха приковани в околните сгради.