Клайв Касслер - Златото на Спарта

— Четох за това — каза тя, като ги погледна, — и вие ли сте участвали?

Сам кимна.

— Не мога да повярвам! Нямах представа! Майка ми и баща ми нищо не са ми казвали.

— Убеден съм, че не са знаели. С изключение на Наполеон и Лоран, Пелетие е бил единственият посветен в тайната и я запазил чак до смъртното си легло. Дори тогава не я разкрил докрай.

— И никой не му повярвал…

— Почти никой — усмихна се Реми.

Луиза помълча, после поклати впечатлено глава.

— Благодаря, че ми казахте. Хубаво е да знаеш, че някой от семейството ти е постигнал нещо значимо. Малко странно, но все пак значимо.

Сам и Реми се спогледаха.

— Май не се изразихме ясно — каза той. — Все още има неоткрити бутилки.

Луиза премигна.

— И вие мислите… Тук?

Сам извади айфона си и намери една снимка на цикада.

— Виждали ли сте някъде този знак?

Вместо отговор Луиза стана и се приближи до полицата над мивката. Свали от там един тиган и го показа на Сам. В края на късата импровизирана стоманена дръжка имаше печат с цикада: същият като този, който откриха в криптата на Лоран.

— Баща ми го намери на тавана преди няколко години. Не знаеше какво е, затова го използва да поправи тигана.

— А мазе имате ли? — попита Реми.

Освен множеството изненади, на които се натъкнаха по време на проучването си за сержант Пелетие, наложи се да се откажат и от едно от основните си допускания: а именно, че само Лоран е крил бутилките на избраните места.

След като толкова дълго бяха вървели по следите на двамата мъже, Сам и Реми се научиха да мислят като тях. Затова им отне само няколко минути да открият това, за което бяха дошли.

В северозападния ъгъл на мазето, под стената до основната изба, намериха каменен блок с цикада. Както обикновено, Сам го помести, а Реми пъхна ръка вътре. Луиза стоеше зад тях с фенерче в ръка.

Реми измъкна ръката си и се изправи на колене.

— Седем — каза тя.

— О, боже! — ахна Луиза. Реми се дръпна, за да може момичето само да погледне. — Откога ли стоят там?

— От сто и деветдесет години, плюс-минус няколко — отговори Сам.

— А сега какво ще стане?

Реми се усмихна.

— Вече си богата, Луиза. Ще изплатиш фермата, ще се върнеш в университета и ще живееш щастливо дълги години!

Хванати за ръце, Сам и Реми вървяха към колата.

— Единайсет бутилки от общо дванайсет — каза Реми — не е зле.

— Не е зле ли? Само като си помислиш, че тези бутилки са обиколили света, преживели са краха на Наполеон и са оцелели след две световни войни! Бих го нарекъл чудо.

— Имаш право. Трябва да призная, че ми е малко мъчно.

— За какво?

— За края на приключението.

— Край на приключението?! Не и в този живот. Съкровището на Пати Канън още ни чака. Не сме претърсили и половината река.

Реми се засмя.

— А след това?

— След това ще отворим картата, ще посочим някое място с пръст и ще тръгнем.

Район в западните Алпи, разположен на територията на Италия и Швейцария.

Подразделение на френската армия, създадено от Наполеон при реорганизация на армията, специално, за да подкрепи военните кампании по Рейн и в Италия.

Мирен договор между Франция и Австрия, подписан през 1797 г.

По аналогия с „Подземната железница“ — неформална мрежа на аболиционисти и техните симпатизанти, които помагали на избягали роби да стигнат до свобода, най-често в Канада. — Б.пр.

Район в западните Алпи, разположен на територията на Италия и Швейцария.

Мога ли да ви помогна? — ит.

Да — ит.

Говорите ли английски? — ит.

Дюма, Ал. Граф Монте Кристо, т. 1, гл. 21. Прев. Ат. Далчев. Народна младеж. 1981 — Б.пр.