Клайв Касслер - Златото на Спарта

Минаха две седмици, докато открият отговора на този въпрос. Първата им спирка беше библиотеката „Нюбъри“ в Чикаго, където прекараха три дни в ровене в колекцията на Спенсър — най-голямата сбирка от оригинални източници, свързани с Наполеон, в Съединените щати. От там отлетяха за Париж и посветиха четири дни на Националната библиотека на Франция и архивите в замъка „Венсан“. Накрая, въоръжени с тлъст набор от бележки и копия на актове за раждане и смърт, документи за военна служба и прехвърляне на имоти, те се отправиха на запад към Руан, столицата на Нормандия. Там, в провинциалния архив, откриха и последната брънка от веригата.

През септември 1818 г. сержант Леон Ариен Пелетие, награден ветеран от Резервната армия на Наполеон и пряк подчинен на Арно Лоран по време на Италианската кампания от 1800 г., бил освободен от служба по неизвестни причини и се върнал в дома си в Бокур, на сто и седемдесет километра източно от пристанището на Хавър. Два месеца по-късно той изчезнал от Бокур, появил се в Хавър с нови документи и закупил тримачтов барк на име „Зодиак“. Корабът струвал повече, отколкото един сержант би могъл да изкара и за осем живота във френската армия. Сменил името му на „Фокон“ и започнал да превозва контрабандни оръжия и алкохол по крайбрежието, изкарвайки скромни печалби и, колкото да е удивително, без нито веднъж да привлече вниманието на френските власти. Две години по-късно, през юни 1820 г., Арно Лоран влязъл в една кръчма и наел Лионел Ариен и „Фокон“. Дванайсет месеца след това Ариен се върнал в Хавър, продал корабчето и отново се прибрал в дома си в Бокур, където бавно, но сигурно пропил и проиграл богатството си на хазарт.

Защо Пелетие-Ариен бе решил да разкрие тайната на смъртния си одър, Сам и Реми не знаеха, но едно бе сигурно: той, Лоран и Наполеон са били единствените, които са знаели за сифнийските кариатиди. Друго, което може би никога нямаше да научат, бе как тримата мъже са се натъкнали на древното съкровище.

След като Селма завърши превода на дневника на Лоран, се изясниха и две по-малки загадки. Десет месеца, след като взели виното от Света Елена и положили много усилия за скриването на бутилките по различни части на света, Лоран и Ариен научили, че Наполеон е умрял. С разбито сърце, но вече на път за Марсилия, Лоран скрил три бутилки в замъка Иф. За другите бутилки не се споменаваше нищо.

Фактът, че синът на Наполеон така и не се заел с разплитането на загадката, завещана от баща му, също изпълвал с тъга сърцето на Лоран. От завръщането си във Франция заедно с Ариен до смъртта си през 1825 г. той написал десетки писма до Наполеон II, умолявайки го да се подчини на волята на баща си, но младежът упорито отказвал да напусне уюта на австрийския двор заради „детска игра на криеница“.

Сержант Леон Ариен Пелетие, както се оказа, имаше една жива наследница — далечна родственица на име Луиза Фок. Момичето беше на двайсет и една и затънала в дългове, след като една година по-рано родителите й загинали в автомобилна катастрофа и й оставили тройно ипотекирана ферма.

— Как ли ще го приеме? — чудеше се Реми.

— Сега ще разберем. По един или друг начин животът й ще се промени.

Сам и Реми слязоха от колата и се приближиха до входа. Реми дръпна кожената връв и се чу звън на камбанка.

След малко вратата се отвори и на прага застана дребничка млада жена със светлокестенява коса и чип нос.

— Уи?

— Бонжур , Луиза Фок?

— Уи.

Реми представи себе си и Сам, след което попита жената дали говори английски.

— Да.

— Може ли да влезем? Имаме информация, свързана с вашето семейство, и по-точно, с Леон Пелетие. Познато ли ви е това име?

— Струва ми се, че да. Баща ми веднъж ми показа родословното ни дърво. Заповядайте.

Жената ги въведе в кухнята, в типичния за френската провинция стил: жълти стени, лакирана дъбова маса, светлозелен бюфет с порцеланов сервиз. На прозорците висяха свежи перденца на оранжеви карета.

Луиза направи чай и ги покани на масата.

— Английският ви е много добър — похвали я Реми.

— Учих Американска литература в Амиен. Наложи са да прекъсна. Имах… семейни проблеми.

— Знаем — каза Сам, — много съжаляваме.

Луиза кимна и се насили да се усмихне.

— Казахте, че имате някаква информация за семейството ми.

Редувайки се, Сам и Реми изложиха теорията си за Пелетие, изгубената изба и връзката им със сифнийските кариатиди. Реми извади няколко изрезки от вестници и ги подаде на Луиза.