Клайв Касслер - Златото на Спарта

— Сам!

През водната пелена той видя фигура, тичаща по моста. Пусна ксифоса и копието, събра шепа камъчета и ги хвърли върху моста. След секунда, вдигнал пистолета, мъжът се подхлъзна на камъчетата и залитна.

С разширени от ужас очи, той размаха ръце и падна по гръб върху моста. Кракът му се плъзна настрани, опита да се задържи с другия, но не успя и с вик полетя в бездната.

Реми застана зад рамото на Сам. Той вдигна копието, изправи се и се обърна към нея.

— Двама отпаднаха, остават…

— Много е късно за такива сметки — каза един глас. — Не мърдайте!

Сам извърна глава. Обгърнат от мъгла, Холков стоеше на моста пред водопада, насочил деветмилиметровия си „Глок“ срещу тях.

Реми прошепна:

— Имам още един куршум. Бездруго ще ни убият.

— Така е.

— Млъквайте! — излая Холков. — Фарго, дръпни се от жена си!

Сам бавно се завъртя, все още прикривайки ръката на Реми, в която тя държеше пистолета. Протегна бавно копието напред. Погледът на руснака инстинктивно се насочи към него. Реми не пропусна момента. Вместо да вдига пистолета до нивото на рамото си, тя го вдигна само до кръста и стреля.

В гърдите на Холков се появи кръгла дупка, на пуловера му изби червено петно. Той се свлече на колене и зина изумено срещу Сам и Реми. Ръката, в която държеше „Глока“, потрепна, пистолетът се вдигна нагоре. Протегнал копието пред себе си, Сам се втурна по моста. Забавените рефлекси на Холков не можеха да се мерят с двуметровия обсег на персийското копие. Острието прониза гърдите на Холков и излезе през гърба му. Сам се наведе, взе пистолета, подпря се здраво с крака и завъртя копието. Холков се преметна през ръба на моста. Сам застана на ръба, гледайки как тялото му се носи към бездната.

Реми се приближи.

— Няма по-гаден човек на света, когото да сполети такава съдба.

Върнаха се в залата и се запромъкваха между сталактитите към площадката, като постоянно се оглеждаха назад. Бондарук никъде не се виждаше. Очакваха да се появи изненадващо от някой от тунелите, но нищо не помръдваше. С изключение на далечния тътен на водопада, цареше пълна тишина.

Спряха на площадката.

— Този път аз ще съм стълбата — каза Сам, като коленичи и сплете пръстите на ръцете си. Реми не помръдна.

— Сам, къде е светещата тръбичка?

Той се обърна.

— Ето…

Зелената светлинка зад сталактита помръдна.

— Бягай, Реми — прошепна Сам с крайчеца на устните си.

Без да спори, тя се завтече през залата към тунелите срещу завесата от сталактити.

Бондарук се надигна само на три метра пред Сам и като пума, привлечена от бягащ заек, се завъртя и се прицели в нея.

— Не! — изкрещя Сам.

Той вдигна „Глока“ и стреля. Куршумът лизна бузата и ухото на Бондарук. Украинецът извика, обърна се и отвърна на огъня. Сам усети силен удар отляво. Пареща болка прониза тялото му и експлодира зад очите му. Залитна назад и падна. „Глокът“ издрънча на пода.

— Сам! — извика Реми.

— Спрете на място, мисис Фарго! — излая Бондарук. Той се показа иззад сталактита и насочи пистолета към главата на Сам. — Върнете се тук!

Реми не помръдна.

— Казах да се върнете тук!

Тя сложи ръце на хълбоците си.

— Не! Вие така или иначе ще ни убиете.

Сам лежеше неподвижно, опитвайки се да успокои дишането си. Ушите му бучаха, но той се стараеше да се концентрира върху гласа на Реми.

— Не е вярно. Кажете ми къде са колоните и аз ще…

— Вие сте лъжец и убиец, така че вървете по дяволите! Сам си намерете колоните, но ще трябва да го направите по трудния начин.

С тези думи Реми се завъртя на пети и тръгна напред. Неочакваният й отпор постигна желания ефект.

— Мътните ви взели! Върнете се тук!

Бондарук се обърна и насочи оръжието към нея. Сам пое дълбоко въздух, стисна зъби и седна. Вдигна ксифоса над главата си и се хвърли напред. Острието уцели Бондарук по китката. Макар неизползван от две хилядолетия и половина, спартанският меч имаше достатъчно сила да разсича кости и плът.

Отсечената китка на Бондарук падна на земята. Той изкрещя и притисна раната с другата си ръка. После се свлече на колене.

След три секунди Реми вече беше коленичила до Сам.

— Помогни ми да стана.

— По-добре не мърдай.

Той се изправи на колене и повтори:

— Помогни ми да стана!

Реми се подчини. На лицето му беше изписана непоносима болка. Притисна с ръка раната от куршума.

— Имам ли кръв по гърба?

— Да.

— Това е добре. Куршумът е излязъл.

— Чак пък добре…