Клайв Касслер - Златото на Спарта

В два часа пред кафенето спря „Мерцедес“ на транспортна компания от Залцбург и след тричасово живописно пътуване, по време на което непрекъснато се оглеждаха дали не ги следят, се регистрираха в хотела като Ханк и Лиз Труман.

Сити и стоплени от брендито, Сам и Реми изпратиха снимка на символите от последната бутилка, след това се обадиха на домашния телефон на Евелин Торес.

— Откъде този внезапен интерес към Ксеркс и Делфи? — попита тя след няколко празни приказки.

— Нищо особено, работим върху един проект — отговори Реми. — Ще ти разкажем подробно, като се приберем у дома.

— Добре, а сега ето и отговорите на въпросите. По времето на похода на Ксеркс Делфи е било най-свещеното място в цяла Гърция. Хората се допитвали до питията за всичко — от женитба до държавни дела. Що се отнася до съкровищата, нямало кой знае какви богатства: само няколко съкровищници, които не можели да се мерят с тези в Атина, макар че някои учени са на друго мнение. Според мен Ксеркс не е разбирал важното място на Делфи в древногръцката култура. От устните предания, които съм чела, оставам с впечатлението, че за него Оракулът е някаква модерна измишльотина. Бил е убеден, че гърците крият нещо в Делфи.

— А така ли е било наистина?

— Винаги е имало слухове, но не и солидни доказателства за това. Освен това, знаете как се е развила историята. Божествената ръка на Аполон под формата на силен каменопад спряла войниците на Ксеркс. Те успели да отмъкнат само няколко ритуални предмета, но не е известно да са взели нещо съществено.

— След нападението оцеляло ли е нещо ценно в Делфи? — попита Сам.

— Руините са си още там, разбира се. Някои от колоните на съкровищниците се намират в музея на Делфи, там са изложени и части от олтари, каменни фризове, омфалоса… но няма злато и накити, ако за това питаш.

— Имаш ли спомен някой да е разпитвал за Делфи, докато си била там? — поинтересува се Реми. — Нещо необичайно?

— Не, не бих казала. Предимно стандартните молби за сведения от университетите. — Евблин замълча за миг. — Чакайте малко! Имаше един човек преди около година… беше от Единбургския университет, от Факултета по история, класика и археология, струва ми се… странен тип.

— В какъв смисъл?

— Поиска разрешение за изследване на артефактите от Делфи и ние му го дадохме. При подобни изследвания има строги правила какво може и какво не може да се прави с предметите. Хванах го, че се опитва да счупи един от предметите, а после да прави киселинен тест на една от колоните.

— Кои колони?

— Кариатидите от входа на съкровищницата на сифнийците. — Преди Реми и Сам да успеят да зададат следващия въпрос, Евелин сама отговори. — Кариатидата е каменна колона, обикновено мраморна, с форма на жена, облечена в роба. Най-известните са тези в Атинския Акропол.

— Какъв тест се е опитвал да направи?

— Не си спомням. Имаше златарско чукче, инструменти и някаква киселина… Описах всичко в доклада си. Може и да пазя копие някъде. Ей сега ще погледна.

Чуха шумолене на хартия.

— Какво каза, когато го хвана? — попита Реми.

— Че не е разбрал правилно указанията, което си беше пълна глупост. Лично му дадох инструкциите. Лъжеше, но не пожела да каже какво е намислил. Изгонихме го и уведомихме университета в Единбург.

— Не сте викали полиция?

— За негов късмет ръководството реши да не викаме. Гърците приемат много сериозно тия неща и щяха да го изпратят в затвора. Чух, че са го уволнили от университета, така че и това е нещо. Не знам какво е станало след това с него… А, ето го доклада… Казвал се е Бъклин, Томас Бъклин.

— А каква киселина е използвал? — попита Сам.

— Странно, това го бях забравила — отвърна Евелин. — Използвал е азотна киселина.

— Защо да е странно?

— По принцип тя не се използва за изследвания върху артефакти, защото е силно корозионна.

— А за какво се използва?

— В металургията например, за тестове за злато.

Поговориха още няколко минути и затвориха. Сам отвори лаптопа — едно от малкото неща, които носеше в раницата си в Кьонигзее, и включи интернета. На търсенето за „Томас Бъклин“ излязоха почти две хиляди резултата, но само за няколко минути стигнаха до този, който им трябваше.

— Автор е на множество статии върху класическа история, предимно за Персия и Древна Гърция, но през последната година сякаш е изчезнал — отбеляза Сам.

— Горе-долу откакто са го уволнили. Могат ли да се намерят някои от статиите му?