Клайв Касслер - Златото на Спарта

Реми се подчини. След петнайсетина метра Сам прошепна:

— Бавно напред. Насочи се към брега.

Сам взе двуметровата кука, която стоеше под планшира, и се взря в мъглата. Отляво се чуваха вълните, които се плискаха в брега.

— Добре, сега изгаси двигателя.

Настъпи тишина.

Появи се рошаво, конусовидно очертание на бор, после още един. Клоните им се протягаха като пръсти на скелети. Сам закачи един по-голям клон с куката и притегли катера към брега, докато дъното не застърга по камъните. Обсипаните със сняг дървета образуваха покрив над главите им, спускайки се на педя от повърхността на водата. Сам коленичи и надникна. Реми приклекна до него.

Отпред и отдясно се чу рев на двигател. След десетина секунди настъпи тишина. Миг по-късно лодката им се разклати от достигнала до тях вълна.

— Всеки момент — прошепна Сам, — бъди готова.

Сякаш по даден знак катерът на Холков премина на десетина метра от тях, насочвайки се обратно към кея пред църквата. Двигателят му бръмчеше тихо. След малко изчезна зад снежната пелена.

— Не ни видя — прошепна Реми.

— Да, този път ни пропусна. Хайде, след него. Пет секунди бавен ход, десет секунди празен.

Реми седна отново на кормилото, изкара катера изпод прикритието на дърветата и го насочи след Холков.

Играта на гоненица продължи около двайсетина минути. Включваха двигателя, когато и той включваше своя, и гасяха заедно с него. Напредваха бавно, с по петнайсетина метра. Отдясно се мернаха кейовете на „Свети Вартоломей“, а червените куполи на параклиса сякаш се носеха във въздуха.

Отпред двигателят на Холков заръмжа и катерът зави наляво. Сам махна на Реми да свие надясно към брега.

— Бавно и спокойно!

Шумът от двигателя на Холков се отдалечи към средата на езерото.

— Изгаси — прошепна Сам.

— Мисли, че се крием или че се връщаме в Шьонау, нали?

Сам кимна.

— Ще ни устрои засада някъде на север. Само че за негово нещастие ние няма да се включим в играта.

Минаха две минути. После пет, десет, двайсет. Накрая Сам каза:

— Добре, да продължаваме. Следвай брега на юг. Карай едва-едва.

— Нещо ми подсказва, че топлото бренди ще трябва да почака.

— Би ли се задоволила с покрив над главата и уютен лагерен огън?

Хотел „Шьоне Аусихт Грьосингер“, Залцбург

— Съобщение от Евелин Торес — каза Реми, седна на огромната спалня и изрита обувките си. — Пише само: „Обади ми се“, но звучи доста развълнувано. Тя живее за тези неща.

— Първо брендито, което ти обещах, после Евелин — рече категорично Сам.

— Ще ни трябват дрехи и тоалетни принадлежности.

— Значи бренди, Евелин, сън, пазаруване.

След като се измъкнаха от лапите на Холков в езерото Кьонигзее, двамата не мигнаха още двайсет и осем часа. Движейки се все покрай брега със скоростта на охлюв за един час стигнаха до кейовете Салет на Оберзее. Там Сам отвори клапата, изчака дъното на лодката да се покрие с една педя вода, после насочи носа й навътре към езерото и леко увеличи мощността. Катерът изчезна сред снежната пелена.

— Не може да се каже, че бяхме тихи и ненатрапчиви туристи — отбеляза Реми.

— Не се безпокой — смигна й Сам — ще направим анонимно дарение на Историческото дружество „Свети Вартоломей“. Ще си купят цяла флотилия катери, ако искат.

От кейовете поеха по една чакълеста пътека и извървяха половин миля навътре в сушата, а после прекосиха моста и стигнаха до устието на Оберзее, където намериха още един хангар за лодки, подобен на този при църквата. Към този обаче имаше и стая за почивка. Влязоха вътре, съблякоха се и закачиха мокрите си дрехи по куките на стените. След това се сгушиха до една керосинова лампа, а когато падна нощта, Сам запали малък огън в огнището. Прекараха остатъка от нощта, сгушени до огъня. В осем и половина станаха, облякоха се и изчакаха първото туристическо корабче за деня. Смесиха се с тълпата, разхождаха се няколко часа и слухтяха дали някой няма да заговори за изстрелите от предната вечер или за намерено тяло в езерото. Нищо не чуха. По обед се качиха на корабчето за Шьонау.

Щом стигнаха Шьонау, решиха да не се връщат в хотела, както и да не използват колата, която взеха под наем. Като бяха постоянно нащрек за Холков и хората му, Сам и Реми се мушнаха в най-близкия магазин и излязоха през задния му вход на съседната улица. Двайсетина минути обикаляха далеч от брега, докато намериха кафене в една малка пуста уличка и оттам се обадиха на Селма.