Клайв Касслер - Златото на Спарта

— В Джейстор май ги има всичките.

Джейстор беше онлайн архив на научни трудове от различни области — от археология и история до лингвистика и палеонтология. Сам, Реми и Селма редовно го използваха.

— Ще се обадя на Селма да ги свали и да ни ги препрати.

Сам написа набързо едно съобщение и го пусна. Селма отговори след няколко секунди: „Пет минути“.

— Споменава ли се с какво се е занимавал, откакто е напуснал университета? — попита Реми.

— Не, няма нищо.

След малко Сам отвори пощата си. Селма беше намерила четиринайсет статии от Бъклин и ги беше изпратила.

— Виж ти! — рече Сам. — Според Селма, когато Бъклин се е появил при Евелин, е бил в творчески отпуск.

— Значи е работел на свободна практика. Не е бил там по поръчка на университета. Кой, по дяволите, е този тип?

Пръстите на Сам замръзнаха върху клавиатурата. Приближи се към екрана и присви очи.

— Ето го и отговора! Сама виж!

Реми се наведе над рамото му. Към една от статиите на Бъклин имаше снимка на автора. Беше малка и черно-бяла, но нямаше начин да сбъркат плешивото теме, кичура рижа коса, очилата с черни рамки.

Томас Бъклин беше човекът с престилката, на когото се натъкнаха в частната лаборатория на Бондарук.

Статиите на Бъклин бяха интересни, макар че научната общност явно не ги приемаше добре и не бяха много популярни. Според статистиката на сайта Сам и Реми бяха вторите читатели, които ги купуваха след публикуването им. Не беше трудно да се досетят кой е бил първият заинтересуван.

Сам препрати текстовете на айфона си и даде лаптопа на Реми. Следващите три часа двамата преглеждаха статиите на Бъклин. Тъй като не искаха да си влияят взаимно, изчакаха и двамата да приключат, след което сравниха бележките си.

— Какво мислиш? — попита Сам. — Луд или гений?

— Зависи дали е прав или греши. Няма спор, че е обсебен от Ксеркс и Делфи. Версията му за походът на Ксеркс в Гърция обаче не му е създала приятели в академичните среди.

След години усърдни проучвания Бъклин беше стигнал до необикновен извод: че нападението на Ксеркс над Делфи е било по-успешно, отколкото гръцките историци признават. Според него малко преди нападението пазителите на Сифнийската съкровищница разработили специален план за съхранение на богатствата й. Тъй като нямало място, на което златото да бъде в безопасност от персийските грабители, те го стопили и излели от него две кариатиди. Когато колоните изстинали, ги покрили с гипс и ги поставили на мястото на истинските колони на входа на съкровищницата.

Персийците обаче прозрели хитрият им план. По заповед на Ксеркс двеста специално обучени войници, наречени „безсмъртните“, избягали с кариатидите, като планът бил да излязат от Гърция на север, след което да се насочат на изток през Македония и Тракия, за да се върнат в Персеполис, столицата на Ахеменидската династия. Там Ксеркс възнамерявал да претопи статуите и да излее от златото масивен трон в памет на победа си над Гърция, който да стои в неговата Зала на стоте колони.

Вестта за нападението срещу Делфи обаче стигнала до Спарта ден след заминаването на персийските грабители. Една фратра от спартански войници, двайсет и седем на брой, подгонили отряда, водени от желанието не само да спасят кариатидите, но и да си отмъстят за убитите си събратя в битката при Термопилите.

Настигнали „безсмъртните“ в днешна Албания и пресекли пътя им за бягство. В продължение на три седмици спартанците гонили „безсмъртните“ — първо на север през Черна гора, после през Босна и Херцеговина, докато най-после им устроили капан в планините на северозападна Словения. Въпреки десеторното си превъзходство, „безсмъртните“ не можели да се мерят със спартанците. Персийският отряд бил разгромен. От двестате души, които напуснали Гърция месец по-рано, оцелели само трийсет, и то животът им бил пощаден, за да могат да носят кариатидите.

Спартанският командир решил да не се връщат у дома — не и докато персийците продължават да плячкосват страната. Колоните били символ на оцеляването на Гърция и спартанците се заклели да загинат, но да не позволят златото да попадне в ръцете на Ксеркс. Тъй като не знаели докъде ще стигнат персийците, спартанците се насочили на север, възнамерявайки да намерят сигурно място, на което да скрият колоните, докато дойде време да ги върнат у дома. Повече никой не ги видял, с изключение на един войник, който се върнал в Спарта година по-късно. Преди да умре от изтощение, той съобщил, че останалите му другари са загинали и кариатидите били изгубени заедно с тях. Местонахождението им останало тайна.