Клайв Касслер - Златото на Спарта

— Ето го последното парче от мозайката — каза Реми. — Или едно от последните. Как Бондарук и Бъклин са се открили, може никога да не разберем, но е ясно, че украинецът вярва на тази история. Убеден е, че изгубената изба на Наполеон е карта, водеща към сифнийските колони. Те са семейното наследство, което иска да си върне. Помниш ли какво каза Холков в Марсилия: „Той просто се опитва да довърши нещо, което е започнато много отдавна“.

Сам кимна бавно.

— Копелето иска да претопи колоните, също като Ксеркс. Не можем да го допуснем, Реми! Като археологически артефакти кариатидите са безценни.

— Повече от безценни! Всичко си идва на мястото. След битките при Платея и при нос Микале Ксеркс неочаквано предал командването на армията си на Мардоний и се прибрал у дома — смятайки, че кариатидите също са на път за там. Съществуват много сведения, че след завръщането си в Персеполис той започнал големи градежи, включително и Залата на стоте колони.

— Където според Бъклин е щял да изложи трона си. Давам ти един опит да познаеш къде смята Бондарук да постави своя.

— В малкия персийски панаир под имението си — отвърна Реми. — Тъжно е, като се замислиш. Ксеркс умрял в очакване на съкровището, което така и не дошло. Наполеон умрял в очакване синът му да последва загадките и да открие същото това съкровище.

— Можем да продължим традицията.

— Какво искаш да кажеш?

— Да се погрижим Бондарук да умре, без да е пипнал кариатидите. Ще си има добра компания.

В шест сутринта телефонът на Сам иззвъня. Беше Селма.

— Много е рано — измърмори той сънено.

— Тук е късно. Имам добри новини. Разгадахме шифъра, но сметнахме, че ще искате сами да се пробвате със загадката.

— Добре, прати ми я.

— Вече го направих. Обадете ми се по-късно.

Сам събуди Реми. Тя се обърна, точно когато съобщението се получи в електронната поща.

— Следващата загадка — обясни той. — Чух.

Сам отвори писмото и двамата заедно прочетоха думите:

„Мъжът от Хирстия, тринайсет по традиция.

Къщата на Лазар в Назарет.

Син на Морпет, Пазител на Левка, земята, що стои сама.

Заедно почиват те.“

— Някакви идеи?

— Питай ме отново след кафето.

Вече разплели две от загадките, Сам и Реми бяха схванали модела на Наполеон и Лоран: плетеница от двойни значения и мъгляви исторически препратки, чието решение зависи от връзката между отделните редове.

Докъм десет сутринта събраха най-очевидните препратки за всеки от редовете.

Първият, „Мъжът от Хирстия, тринайсет по традиция“, най-вероятно се отнасяше до Хирстия, латинското название на полуостров Истрия между Триест и залива Кварнер в Адриатическо море.

Вторият, „Къщата на Лазар в Назарет“, можеше да има стотици значения. Името Лазар се споменава два пъти в Библията — веднъж като човека, когото Исус върнал от мъртвите, и втори път в притчата за сиромаха Лазар. Назарет, естествено, беше родното място на Христос.

Третият ред, „Син на Морпет, Пазител на Левка, земята, що стои сама“, беше също твърде многозначителен. Морпет беше град в североизточна Англия, а в гръцката митология Левка беше нимфа, дъщеря на Океан.

Четвъртият, „Заедно почиват те“, беше най-неясният от всички. Кои бяха „те“? И какво трябваше да значи „почиват“ — спят, мъртви са или нещо съвсем друго?

— Помисли за предишната загадка — рече Сам. — Там Наполеон и Лоран бяха използвали подобна строфа: „Геният от Йония“ беше Питагор. Може би и тук е същото. Знаем, че третият ред вероятно съдържа географско название: Морпет. Да разберем дали там е родена някоя известна личност.

Реми сви рамене.

— Струва си да опитаме.

След час бяха изнамерили дузина полузнаменити „синове на Морпет“. Нито един от тях обаче не им говореше нещо.

— Да проверим дали има връзка между някое от тези имена и Левка — предложи Реми. — Някой от тях да е спец по древногръцка митология?

Сам прегледа списъка.

— Не ми изглежда така. Какво друго знаем за Левка?

Реми започна да рови в бележника си.

— Била отведена от Хадес, богът на подземния свят, при смъртта си била превърната в топола или от него, или от Персефона — зависи кой вариант предпочиташ.

— Топола… — промърмори Сам, потраквайки по клавиатурата. — Левка е вид топола. — После прегледа списъка с имена от Морпет. — Ето тук може би има нещо. Уилям Търнър, роден в Морпет през 1508 г. Смятан от мнозина за баща на английската ботаника.

— Интересно, дали в този ред от загадката става дума за самия Търнър или за тополите?