Майкл Коннелли - Законът на Бош

— Съжалявам. Не помислих за това. Все още не използвам клетъчния телефон.

— Мислиш, че продължават да те подслушват?

— Не знам. Не съм сигурен дали изобщо са ме подслушвали. Просто взимам предпазни мерки.

— Е, това ежедневното ти обаждане ли е?

— Донякъде. Но искам и да те питам нещо.

— Слушам.

Може би защото не бях казал на Линдъл цялата истина или защото проверявах Елинор, но реших да не заблуждавам Лангуайзър, а да бъда откровен с нея.

— Преди няколко години кантората ви се е занимавала с един случай. Адвокатът е бил Джеймс Форман, а клиентът-„Банка ЛА“.

— Да, банката ни е клиент. Какъв е бил случаят? Тогава не работех в кантората.

Затворих вратата на телефонната будка, макар да знаех, че в тясното помещение скоро ще стане непоносимо топло.

— Не знам как са го нарекли, но името на другата страна е Лайнъс Саймънсън. Работил е в банката. Простреляха го по време на обира на снимачната площадка.

— Спомням си, че един беше ранен, а друг убит, но не и имената им.

— Лайнъс е раненият, а убитият — Рей Вон, шефът на охраната на банката. Саймънсън оживя. Всъщност беше прострелян в задника. Вероятно е било рикошет, доколкото си спомням от разположението на силите.

— И после е съдил банката, така ли?

— Не съм сигурен дали е стигнал до това. Бил е в отпуск по болест и после е решил, че повече не иска да работи там. Намерил си адвокат и започнал да вдига шум, че банката му е длъжник, защото изложила живота му на риск.

— Звучи разумно.

— Макар че е отишъл на снимачната площадка доброволно. Помогнал е да набавят парите и после е поискал да ги охранява по време на снимките на филма.

— Ами, пак е възможно да ги съди. Може би е предявил обвинения, че е бил принуден да отиде там…

— Да, ясно. Не ме притеснява дали е имал основания, или не. Но очевидно е имал и Джеймс Форман се е занимавал с делата му и е постигнал споразумение с банката.

— За какво намекваш? Какъв е въпросът ти?

Отворих вратата на будката, за да поема глътка чист въздух.

— Искам да знам какво е било споразумението. Колко пари е получил?

— Веднага ще се обадя на Форман. Ще изчакаш ли?

— Няма да е толкова лесно. Мисля, че споразумението е поверително.

Лангуайзър замълча и аз се усмихнах. Почувствах се добре, че казах какво искам.

— Ясно — рече най-после Джанис. — Искаш да извърша нарушение, като разбера колко пари е получил.

— Ами, ако поставяш така въпроса…

— Има ли друг начин да го поставя?

— Саймънсън се появи, докато работех по случая. Много ще ми помогне, ако разбера колко пари са му дали.

Думите ми отново бяха посрещнати с дълго мълчание.

— Няма да шпионирам в собствената си кантора — заяви тя. — Няма да направя нищо, което може да ме забърка в неприятности. Най-добре е да отида при Джеймс и да видя какво ще каже.

— Хубаво.

Нещата се развиха по-добре, отколкото предполагах.

— Проблемът е, че „Банка ЛА“ още ни е клиент. Щом твърдиш, че Саймънсън е бил на мястото на обира на двата милиона и е работил в охраната, Форман може да се съгласи Да ми каже.

— Дано.

Не бях разсъждавал по въпроса от този ъгъл и се развълнувах. Реших, че Лангуайзър може би ще изкопчи от Форман онова, което ми трябваше.

— Не се вълнувай, Хари. Още е рано.

— Добре.

— Ще видя какво ще мога да направя и ще ти се обадя. И не се тревожи, ако оставя на домашния ти телефон закодирано съобщение.

— Добре, Джанис, благодаря.

Затворих и излязох от будката. По пътя към паркинга отново минах покрай витрината на фурната и се изненадах, като видях, че лекарят е там. Спрях за малко и се вторачих в него. Поръчката сигурно бе дадена в последната минута, защото тортата, която той извади от хладилника, вече беше украсена и той й сложи само захарни цветя и датата.

Изчаках, докато написа пожеланието. Върху кафявия шоколад с розови букви пишеше: „Честит рожден ден, Кали!“ Поредната торта, предназначена за някой щастлив дом.

Джослин Джоунс работеше в клона на „Банка ЛА“ на Сан Висенте в Санта Моника. В район, известен от десетилетия като световната столица на банковите обири, Джоунс се намираше на възможно най-безопасното място. Клонът на банката беше срещу районното управление на полицията.

Сградата беше двуетажна и построена в стил ар деко. Фасадата беше извита и имаше големи овални прозорци. Бюрата в кабинетите бяха нови. Намерих Джоунс в кабинет с изглед към канцеларията на шерифа в „Пасифик Дизайн Сентър“, който наричаха „Синият кит“, защото от някои ъгли боядисаната в синьо фасада приличаше на опашката на кит, подаваща се от океана.