Майкл Коннелли - Законът на Бош

Шатмари сбърчи чело, докато се опитваше да си спомни причината за финансовите проверки, после сви рамене.

— Забравил съм защо съм го направил. Вероятно съм решил да проверя всеки, защото откраднатата сума беше много голяма. Особено вас, Бош, заради присъствието ви на снимачната площадка точно в онзи момент.

Кимнах. Мотивът беше убедителен.

— Сърдите ли се за това?

— Аз ли? Не. Просто ми беше любопитно защо сте го направили.

— Открихте ли нещо друго, което да ви помогне?

— Може би. Човек никога не знае.

— Е, тогава ви желая успех. Ако нямате нищо против, обадете ми се, ако има някакво развитие.

— Добре.

Стиснахме си ръцете. На излизане минах покрай възмутената секретарка и й пожелах приятен ден. Тя не отговори.

Разговорът с Гордън Скагс мина бързо и гладко. Срещнахме се в уговорения час в небостъргача на „Банка ЛА“ в центъра на града. Кабинетът му на четирийсет и втория етаж гледаше на изток и предоставяше една от най-хубавите гледки на градския смог, които съм виждал. Разказът на Скагс за участието му в злополучния заем от два милиона долара за снимките на филма на „Айдолон Продъкшънс“ не се различаваше много от показанията му в официалните материали от разследването. Той бе уговорил за банката хонорар от петдесет хиляди долара, включващи и заплащането на охраната. Парите трябвало да напуснат банката сутринта в деня на снимките и да се върнат в шест вечерта.

— Знаех, че има риск — каза той. — Но видях възможност за добра и бърза печалба за банката. Би могло да се каже, че това засенчи преценката ми.

Скагс прехвърли въпросите към транспортирането на парите и Рей Вон, шефа на охраната, и насочи вниманието ми към задачите по осигуряването на еднодневната операция чрез „Глобал“ и после събирането на двата милиона. Каза, че би било много необичайно една банка да разполага с толкова много налични пари в брой за един ден. Ето защо няколко дни преди доставянето им на снимачната площадка Скагс трябвало да уреди транспортирането на парите от различни клонове на „Банка ЛА“ до централата. В уречения ден парите били натоварени в бронирана кола и закарани на снимачната площадка в Холивуд. Рей Вон пътувал в първия автомобил и постоянно поддържал радиовръзка с шофьора на бронираната кола, като го превел по обиколен маршрут, за Да разберат дали не ги преследват.

На снимачната площадка ги посрещнали други въоръжени пазачи и Лайнъс Саймънсън, един от помощниците му които помогнали на Скагс да събере парите и да състави списъка със серийните номера, поискан от застрахователната компания.

Разбира се, посрещнали ги и въоръжените до зъби маскирани бандити.

Единственото ново нещо, което научих от Скагс по време на първата част от разговора ни, беше, че след извършването на обира политиката на банката се е променила. „Банка ЛА“ вече не отпускаше заеми на филмови продукции.

— Парен каша духа. Опариш ли се веднъж, научаваш нещо. Опариш ли се втори път, това вече е глупаво. Ние не сме глупави, господин Бош. Няма да допуснем пак да изгорим заради филмопроизводители.

Кимнах.

— Убеден ли сте, че обирът е замислен от външни хора, а не тук, в банката?

Скагс изглеждаше възмутен от самата мисъл, че извършителят може да е от банката.

— Да. Вижте горкото момиче, което беше убито. Тя работеше за филмовата компания, а не за мен.

— Така е. Но убийството й може да е било част от плана да хвърлят подозренията върху филмовата продукция, вместо върху банката.

— Това е невъзможно. Полицаите разнищиха всичко тук. Същото направиха и със застрахователната компания. Ние сме сто процента чисти.

Отново кимнах. Той бе влязъл в капана ми.

— Тогава предполагам, че няма да имате нищо против, ако поговоря с някои от служителите ви. Бих желал да говоря с Лайнъс Саймънсън и с Джослин Джоунс.

Скагс осъзна, че е хванат натясно. Как можеше да не ми позволи да говоря със служителите му след толкова пламенната си защита на честността и невинността на служителите На банката?

— Отговорът е и да, и не — каза той. — Джоунс още работи при нас. Сега е помощник-управител на клона ни в Западен Холивуд. Мисля, че няма да има проблем да говорите с нея.

— А Лайнъс Саймънсън?

— Той така и не се върна при нас след онзи ужасен ден. Сигурно знаете, че крадците го простреляха. Него и Рей. Рей почина, но Лайнъс е жив. Беше в болница, после си взе отпуск по болест и накрая изобщо не искаше да се върне. Не го обвинявам.