Том Клэнси - Под обсада

Тай и Ханг споделяха възгледите на Сон Сан. С идването си в страната един от чуждите офицери не само бе опорочил културата й. Той беше унищожил и нещо много свидно за Ханг.

Тай Сокха коленичи и се надвеси над раненото американче. Девойчето беше най-много на четиринайсет-петнайсет години. Камбоджанката се беше нагледала на ранени и убити младички момичета. Беше съдействала на „Амнести Интернешънъл“ да открие край Чампонгчнанг масов гроб, в който бяха погребани над двеста разложени трупа, предимно на старици и на невръстни деца. Върху някои от труповете бяха написани или издълбани с нож антиправителствени призиви. Освен това Тай бе причинила смъртта на най-малко трийсетина-четирийсет души, отвеждайки Ханг при вражески офицери или при тайни агенти, та докато спят, той да ги удуши или да ги прониже с тънка кама в сърцето. Имаше случаи, когато Тай не си правеше труда да води мъжа си и бе избивала противника сама.

Подобно на повечето военни разузнавачи, които действаха сами или по двойки, Тай бе обучена да оказва първа медицинска помощ направо на бойното поле и имаше голям опит в лекуването на огнестрелни рани. За беда чантичката за оказване на първа помощ нямаше да свърши работа. Куршумът явно беше заседнал в тялото на момичето. Ако то бъдеше преместено, вероятно щеше да пострада още повече. Тай проми мъничката кръгла дупчица. После сложи върху раната марля и я прихвана с лейкопласт. Пипаше внимателно и точно, ала се вълнуваше повече от обикновено. Отдавна беше обръгнала на тероризъм и убийства, но това момиче и обстоятелствата, при които то бе ранено, пробудиха мъчителни спомени.

За Фум, непрежалимата сестрица на Ханг.

Докато превързваше раната, Тай се върна съм събитията, накарали я да се озове на това необичайно място.

Беше израсла в малко селце по средата на пътя от Пном Пен за Кампот на Тайландския залив. Родителите й бяха загинали по време на наводнение, когато Тай бе едва шестгодишна, и тя бе отишла да живее със семейството на втория си братовчед Ханг Сари. Тай и Ханг направо се боготворяха и открай време всички си знаеха, че някой ден те ще се оженят. Така и стана — венчаха се през 1990 година, точно преди да заминат с бойна задача. Бяха сами, ако не се броят свещеникът и синът му, в бурята, отнесла колибата на свещеника. Това бяха най-щастливите мигове в живота на Тай.

Бащата на Ханг беше подкрепял от все сърце принц Сианук и бе помествал в местния вестник статии как политиката на принца, отстояващ свободния пазар, е помогнала на селяните. Една непрогледна дъждовна нощ на 1982 година, докато Тай и Ханг бяха в града, войниците от Националната армия на демократична Кампучия на Пол Пот бяха нахлули в къщата и бяха отвели бащата, майката и сестрата на Ханг. След два дена Ханг намери родителите си. Баща му лежеше в канавката край черен път. Ръцете му бяха вързани на гърба, краката и коленете му бяха счупени, за да не може да върви или да пълзи. Устата му беше запушена с буца пръст, върху гръкляна му зееше дупка, та пленникът да издъхне от загуба на кръв. Майката на Ханг бе удушена пред очите на баща му, безсилен да стори нищо, за да я спаси. Ханг не намери по-малката си сестра.

Светът на Тай и на мъжа й се преобрази. Ханг се свърза с Фронта за национално освобождение на кхмерите, подкрепящ принца. Обясни, че иска да пише статии, каквито приживе е писал баща му, но не за да брани Сианук, а за да изобличи ония главорези от Националната армия на демократична Кампучия и да им отмъсти за всичко, което са причинили на семейството му. Преди да разреши на Ханг и Тай да се превърнат в жива примамка, шефът на разузнаването към Фронта за национално освобождение ги обучи как да боравят с оръжие. Два месеца по-късно в колибата им нахълта малък отряд от червени кхмери терористи. Ханг и жена му бяха обмислили всичко до най-малките подробности и ги изпоклаха до последния човек още преди пазачът, пратен им от Националния фронт, да е повикал някого на помощ.

След това двамата бяха обучени как да следят и да шпионират. Междувременно усвоиха и изкуството на убийството. От наръчник на ЦРУ, намерен случайно в Лаос, научиха как с безопасни игли и карфици за вратовръзки, с напълнени с камъни чорапи и дори задигнати кредитни карти да вадят очи, да чупят вратове и да прерязват гръкляни. Усвоиха тези умения, за да служат на родината си, а също с надеждата, че все някой ден ще открият изверга, наредил да убият Фум.

Изверга, изплъзнал им се, понеже червените кхмери го охраняваха.