Том Клэнси - Под обсада

— Какво искате? — попита я.

— Искам да намерим изход от положението, така че да няма повече кръвопролитие — отвърна генералният секретар на ООН.

— Това е напълно постижимо — отвърна Георгиев. — Изпълнете исканията ни и готово!

— Опитвам се. Но държавите отказаха да платят.

Той го беше очаквал.

— Тогава ще плати друг — рече българинът на Чатерджи. — Нека Съединените щати отново спасят света.

— Мога да поговоря с някои представители на американските власти, но ще отнеме време — каза генералният секретар.

— Разполагате с колкото си искате време — тросна се терористът. — Всеки час ще ви струва живота на един човек.

— Недейте, моля ви — проплака Чатерджи. — Нека ви предложа нещо. Мораториум. Шансът да ги убедя, е по-голям, ако им кажа, че ми сътрудничите.

— Да ви сътруднича ли? — ахна нападателят. — Как да ви сътруднича, като губите ценно време.

— Вероятно ще отнеме часове, може би дори дни — простена жената.

Георгиев сви рамене.

— Тогава кръвта ще тежи на вашата, а не на моята съвест.

Генералният секретар продължи да го гледа, макар и да бе позагубила самообладание. Дишането й бе по-ускорено, очите й шареха. Това бе само добре дошло за терориста. Той искаше подчинение, а не преговори. Забеляза, че шефът на охраната, който стоеше над Чатерджи, се размърдва. Явно не беше от умиротворителните части към ООН. Движеше се като спънат бик.

Чатерджи сведе поглед. Поклати бавно глава. Никога досега не беше изпадала в такава безизходица. На Георгиев чак му домъчня за нея. Какво ли прави един дипломат, когато се инатиш и продължаваш да повтаряш не и не ?

— Давам ви честната си дума — подхвана пак Чатерджи. — Ще получите всичко, каквото искате, само не убивайте повече хора.

— И бездруго ще го получим — отсече българинът.

Жената се втренчи в него. Ясно се чудеше какво още да добави — бяха си казали всичко.

Георгиев се обърна към вратата.

— Недейте! — удари го пак на молби Чатерджи.

Той продължи нататък. Пресегна се към ръкохватката. Жената го последва.

— Толкова ли не разбирате? От това няма да спечели никой — подхвана пак тя.

Отчаяна, го сграбчи за ръката. Георгиев спря и опита да се отскубне. Чатерджи продължи да го дърпа.

— Изслушайте ме! — простена индийката.

Така значи, миротворката имала и нокти! Едрият като канара българин се дръпна повторно и отметна ръка. Чатерджи отхвърча при стената. Георгиев отново се обърна към вратата.

Зад него се чуха стъпки. Българинът се пресегна към автомата, но някой го фрасна с лакът през лицето.

Причерня му, носът и челото му изтръпнаха, зави му се свят. Георгиев се опита да запази самообладание и да се задържи на крака, когато го удариха още веднъж и той изгуби съзнание.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:42 ч.

— Стана нещо — каза Майк Роджърс на Пол Худ.

Роджърс седеше пред компютъра заедно с Ани Хамптън. Худ беше дошъл преди броени минути, едвам си поемаше дъх от бързането. Ани го беше видяла върху екрана на охранителната камера пред вратата и бе натиснала копчето, за да го пусне вътре. На Роджърс му се искаше да разбере кой вятър го е довял тук, но онова, което се случваше с Мала Чатерджи, бе погълнало цялото му внимание. Ани беше пуснала звука на подвижния „бръмбар“ през тонколоните на компютъра. Звукът се записваше, но Роджърс не искаше да изтърве и думица от разговора между генералния секретар и терориста, който едвам се чуваше.

— Пол Худ, Анабел Хамптън — представи ги генералът, след като звукът стана съвсем тих.

Ани само стрелна с поглед Худ и му кимна. Беше погълната изцяло от онова, което се бе разиграло в ООН.

— Току-що пред заседателната зала на Съвета за сигурност стана нещо — обясни Роджърс на Худ. — Един от терористите излезе, за да разговаря с генералния секретар. Доколкото чух, тя изкрещя, а някой, вероятно полковник Мот от служба „Сигурност“ към ООН, който според нас бе най-близо до нея, явно се е хвърлил върху терориста. Май го заловиха, но не можем да сме сигурни. Всички мълчаха.

Известно време надаваха ухо, без да казват нищо. После Худ рече:

— Може би няма връзка със случващото се, но току-що ми звънна Боб. В залата има двама души, сражавали се осем години във Въоръжените сили за национално освобождение на кхмерите в Камбоджа. Първоначално са се борили срещу терористите и червените кхмери, после обаче са станали главорези на Сон Сан.

Ани отново го стрелна с поглед.