Том Клэнси - Под обсада

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:43 ч.

За миг в коридора пред залата на Съвета за сигурност се възцари гробна тишина. Генералният секретар Чатерджи се отблъсна от стената, където беше отхвръкнала. Вдигна очи от проснатия ничком терорист към полковник Мот.

— Нямахте право! — прошепна тя ядно.

— Нападнаха ви — отвърна той също с шепот. — Работата ми е да ви охранявам.

— Сграбчих го за ръката…

— Няма значение — натърти Мот. Посочи двама от подчинените си в редицата и им махна да се приближат. Сетне се обърна отново към Чатерджи. — Длъжни сме да се намесим.

— Против волята ми! — скастри го индийката.

— Нека го обсъдим по-късно, уважаема госпожо — предложи полковникът. — Не разполагаме с много време.

— За какво? — попита генералният секретар.

Двамата мъже дойдоха при тях.

— Съблечете го — нареди им тихо Мот, сочейки терориста. — И по-чевръсто.

Те изпълниха нареждането.

— Какво правите? — възмути се Чатерджи.

Полковникът започна да разкопчава ризата си.

— Ще вляза вътре — обясни той. — Предрешен като него.

Жената се вцепени от ужас.

— Не! И дума да не става!

— Ще се справя — настоя полковникът. — Горе-долу сме еднакви на ръст.

— Не можете да го направите без мое разрешение — отсече Чатерджи.

— Не, мога. В случая не е нужно да ми давате разрешение — възрази полковникът, докато си сваляше ризата и обувките. — Така е поне според Глава 13, част 4 от правилника на отдел „Сигурност“. При пряка заплаха за генералния секретар трябва да се вземат съответните предпазни мерки. Той ви удари. Видях го с очите си. По една или друга причина не получаваме никакъв образ по фиброоптичния кабел. Измина още един час, няма да се учудя, ако пострада някое от децата вътре. Помогнете ми да намеря изход от задънената улица, госпожо генерален секретар. Терористът с акцент ли говореше?

— Ще ви разкрият.

— Дори и да ме разкрият, няма да е веднага — успокои я Мот.

Усещаше болезнено всяка отминала секунда и се питаше колко ли още терористите вътре ще чакат техният човек да се върне. Притесняваше се да не излязат да проверят какво става.

— Много ви моля, кажете ми — настоя Мот. — С акцент ли говореше?

— Да. Според мен източноевропейски — отвърна Чатерджи.

Изглеждаше замаяна.

Мот загледа как един от подчинените му смъква маската на Георгиев.

— Познавате ли го?

Чатерджи се взря в покритото с четина едро лице. Върху месестите устни се аленееше кръв.

— Не — отвърна жената едва чуто. — А вие?

Мот премести поглед от поваления мъж към вратата на залата на Съвета за сигурност.

— Не.

Дали защото беше притеснен или по инстинкт — все пак навремето беше работил като ченге под прикритие — Мот усети как вътре в залата цари напрежение. Трябваше да го разсее, докато не се е взривило. Полковникът махна на подчинения си да му даде маската. Надяна я на главата си, наведе се, избърса кръвта по носа на Георгиев и я прехвърли върху прореза за устата на маската.

— Готово! Сега вече не е задължително да имам акцент.

Чатерджи загледа как той навлича пуловера и панталона на терориста и си слага обувките му.

— Всички да се изтеглят в залата на Съвета за попечителство — нареди полковникът на своя заместник, лейтенант Мейлман. — Идете при междинните врати, не губете и миг, но внимавайте да не вдигате шум. Застанете на две групи, едната като защитен обръч, другата, за да изведе заложниците. Чуете ли стрелба, влизате! — Мот взе автомата на Георгиев и провери пълнителя — липсваха най-много един-два куршума. — Ще стрелям само ако съм в състояние да обезвредя един или повече терористи. Ще гледам да стоя в северната част, за да отклоня огъня от вас. Знаете как са облечени — не се колебайте, покосете ги. Но внимавайте да не застреляте човека, който стреля по тях.

— Тъй вярно, полковник — отвърна офицерът.

— Ще проверим, госпожо, чрез Интерпол кой е този тип — рече припряно Мот на Чатерджи. — Ако нещо се обърка, не е изключено сведенията да ви помогнат да ги спрете.

— Не го правете, полковник! Аз не съм съгласна — заповтаря пак Чатерджи. Беше се поокопитила и отново бе дала воля на гнева си. — Излагате на опасност живота на всички в залата.

— Всички в залата ще умрат, ако не намерим начин да ги изведем оттам — отвърна полковникът. — Нали и този тук ви каза същото! — посочи той с върха на обувката Георгиев. — Нали затова и вие се опитахте да му попречите да се върне в залата?