Том Клэнси - Под обсада

Но Шарън не му се скара. Дори не му каза какво е станало. Имаше чувството, че нощес Александър ще спи като къпан. Надяваше се до сутринта нещата да се оправят, затова и реши да не го безпокои. После звънна вкъщи, за да провери съобщенията върху телефонния секретар. Беше решила да не се обажда на родителите си, освен ако те не са чули новините и не са оставили съобщение. Бяха с разклатено здраве, вечно се притесняваха за всичко. Шарън не искаше да ги обременява и с това.

Но майка й се беше обаждала. Беше чула по новините какво се е случило, затова и Шарън й звънна. Каза й всичко, каквото им бяха съобщили — че представители на властите се опитват да се споразумеят с похитителите и че засега не се знае нищо повече.

— Какво мисли Пол? — попита майка й.

— Не знам, мамо.

— Как така не знаеш?

— Отиде някъде с един от служителите в отдел „Сигурност“ на Държавния департамент и още не се е върнал — поясни Шарън.

— Вероятно се опитва да помогне — отбеляза майка й.

На Шарън й беше на устата да каже: „Той винаги се опитва да помогне — на другите“, но размисли и рече:

— Сигурно.

Майка й я попита как се чувства. Шарън отвърна, че и тя, заедно с всички родители се надявала на добър край — какво ли друго им оставало! Обеща да се обади, ако има промяна.

Съвсем се разстрои при мисълта за Пол и как той непрекъснато се опитва да помогне на някой друг. Бе готова на всичко, само и само да си върне дъщерята здрава и невредима. Беше наясно обаче, че Пол щеше да се държи така дори и Харли да не беше вътре сред заложниците. Откакто бе започнало всичко това, Шарън се бе въздържала да плаче, сега обаче сълзите рукнаха — беше й дошло много.

Обърна се с гръб към другите родители и избърса очи. Опита се да си внуши, че Пол го прави заради Харли, а дори и да не е така, при всички положения ще й помогне.

Въпреки това се почувства много самотна. Пак надделя гневът — тя не знаеше какво става, как се чувства малкото й момиченце. Ако не друго, Пол поне можеше да я държи в течение.

Точно тогава й хрумна нещо — мъжът й беше взел със себе си клетъчния телефон. Шарън извади от дамската си чанта хартиена кърпичка, избърса си носа и вдигна телефонната слушалка. Набра номера, като си наложи да се поуспокои, да се пребори с гнева и да намери в себе си сили.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:49 ч.

Тай Сокха бе приклекнала до поваленото на пода момиче. Не беше по силите й да му помогне с нищо повече, но в края на краищата не бе дошла тук, за да спасява хора. Беше се погрижила за детето единствено за да установи кой от мъжете е Иван Георгиев. Кой от тях говори с гласа, който тя бе чула в лагера на ООН в Камбоджа, докато мъжът вкарваше и извеждаше мъжете от палатките. Кой от нападателите е заповядал на един от съучастниците си да догони Фум, когато тя се е опитала да избяга, и да я застреля като куче. В случай че не успееха да очистят всички терористи, Тай и мъжът й искаха да са сигурни, че ще убият поне Георгиев.

Тай носеше в дамската си чанта мъничък деветмилиметров браунинг. Ханг също беше въоръжен — бе втъкнал пистолета в кобур отзад на колана си. Бяха пренесли оръжието през охраната като дипломатическа пратка. Смятаха да открият кръстосан огън по Георгиев, а после да избият до крак и останалите нападатели. Така не само щяха да си отмъстят, не само щяха да се прочуят като спасители на заложниците, но и каузата им — силна дясна Камбоджа под управлението на Сон Сан — щеше да прикове вниманието на цял свят. И щеше да настъпи краят на неправдата. Червените кхмери щяха да бъдат изтребени. Камбоджа щеше да се освободи и да се превърне в една от могъщите политически и финансови държави в Азия.

Всичко това обаче зависеше от събитията от тук нататък. Тай съжаляваше, че бе оставила Георгиев да излезе, но не го беше очаквала. А не искаше да стреля сама, без да е посочила на Ханг кого да вземе на мушка. Ами ако другите терористи я убиеха!

Отвори дамската си чанта и извади отвътре копринена кърпичка. Остави чантата отворена върху пода и попи потта по челото на момичето. Прикладът на пистолета сочеше право към нея. Докато връщаше кърпичката, Тай се възползва и махна предпазителя. Вече се притесняваше. Дано онзи нещастник не се споразумееше с генералния секретар Чатерджи! Тай се ядоса на себе си, задето не му бе теглила куршума одеве, когато той бе на две крачки от нея. Дори и тя да умреше, щеше да издъхне с чиста съвест, със съзнанието, че Ханг и духовете на мъртвите му роднини се гордеят с нея.