Том Клэнси - Под обсада

Извергът, чиито дири бяха изгубили, след като той бе напуснал Камбоджа, и когото бяха намерили едва наскоро.

Извергът, който беше сред мъжете в заседателната зала на Съвета за сигурност.

Извергът на име Иван Георгиев.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:35 ч.

Худ се чувстваше самотен и уплашен, докато се качваше с асансьора на седмия етаж на Държавния департамент. Там във фоайето чакаха останалите родители. Худ беше в асансьора насаме с умърлушеното си отражение, разкривено и мътно, върху лъснатите до блясък златисти стени.

Ако не беше сигурен, че камерите го записват и че от охраната ще го задържат като опасен, той щеше да изпищи с цяло гърло и да размаха ръце във въздуха, все едно се боксира. Спомнеше ли си за стрелбата в заседателната зала на ООН, му причерняваше пред очите, задето е принуден да стои отстрани и да чака със скръстени ръце развоя на събитията.

Вратата на асансьора се отвори, Худ слезе и се запъти към „Пропуски“. Точно тогава иззвъня клетъчният му телефон. Той спря като попарен и се обърна с гръб към пазача.

— Да! — каза в слушалката.

— Пол! Аз съм, Боб. Майк с теб ли е?

Худ веднага позна гласа на Хърбърт. Шефът на разузнаването към Оперативния център говореше припряно, което идеше да подскаже, че е притеснен.

— Отиде във фирмата, където си го пратил. Защо?

Съзнаваше, че Хърбърт от немай-къде ще говори със заобикалки, линията все пак не бе много сигурна.

— Защото в зоната под наблюдение има двама души, за които трябва да знае — отвърна шефът на разузнаването.

— Какви хора? — подскочи Худ.

— С дебело досие.

Такава значи била работата. Худ имаше чувството, че ще полудее.

— Присъствието им там точно сега може и да е съвпадение — допълни Хърбърт, — но не искам да рискувам. Ще потърся Майк на другото място.

Худ се върна при асансьора и натисна копчето.

— И аз ще бъда там, когато звъннеш — рече той. — Как се казва фирмата?

— „Дойл“.

— Благодаря ти — подхвана Худ тъкмо когато асансьорът спря на етажа.

Той прибра телефона и се качи.

Шарън нямаше да му го прости. Никога. И той не я винеше. Тя не само беше сред непознати, а и бе сигурна, че от Държавния департамент не казват на родителите цялата истина. Но ако терористите имаха съучастници, които също се намираха в залата и за които не подозираше никой, Худ искаше да е подръка и да помогне на Роджърс и Огъст да измислят нещо.

Докато слизаше с асансьора, извади от портфейла служебната си карта от Оперативния център. Забърза през фоайето и излезе на Първо авеню, сетне взе на бегом четирите пресечки. Показа картата на полицаите от Нюйоркското управление, които патрулираха пред небостъргачите на площада при ООН. Високите сгради не бяха в комплекса на организацията, но въпреки това мнозина делегати бяха наели в тях помещения. Худ влезе вътре.

Беше останал без дъх. Подписа се в регистъра на охраната и отиде при първия асансьор за по-ниските етажи. Пак му идеше да крещи и да удря крошета във въздуха. Но поне щеше да участва в събитията. Поне щеше да има върху какво да се съсредоточи и да позабрави за страха. Не надежда, но нещо, все пак близко до нея.

План за действие.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:36 ч.

Наистина беше той!

Същият безизразен глас, същите жестоки очи и нагли движения. Тай Сокха не можеше да повярва, че подир цели десет години все пак са издирили Иван Георгиев. Но след като бе чула гласа му иззад маската, след като бе стояла толкова близо до него, че бе усетила миризмата на потта му, вече бе сигурна, че това е тъкмо той.

Преди няколко месеца трафикантът на оръжие Устинович, който снабдяваше червените кхмери, бил помолен да се срещне с Георгиев. Един информатор на червените кхмери знаеше, че Тай и Сари Ханг го издирват под дърво и камък. Каза им срещу пари името на трафиканта на оръжие. Първия път, когато българинът бе отишъл в Ню Йорк, за да се срещне с Устинович, те го бяха изтървали, но след като Георгиев си беше заминал, се бяха свързали с руснака. Предложиха му нещо просто: или ще им каже кога Георгиев ще дойде да си прибере оръжието, или ще го натопят във ФБР.

Руснакът им съобщи кога Георгиев ще се яви отново, но постави условие — да не го залавят, докато той е при него. Камбоджанците се съгласиха. Всъщност не искаха и да го залавят в автосервиза. Смятаха да го очистят така, че цял свят да разбере и те да привлекат вниманието към участта на своя народ, докаран до изтребление от безбройните убийства, в които и Тай и Сари бяха участвали в опитите да възпрат червените кхмери и да подкопаят трагично безпомощното управление на Нородом Сианук.