Том Клэнси - Под обсада

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:34 ч.

През многовековната си история Камбоджа рядко е живяла в мир.

До XVI век е била могъща войнствена империя. При управлението на императорите кхмери е завзела цялата долина на река Меконг и е наложила властта си в земите на днешен Лаос, на Малайския полуостров и в част от Сиам. Но в непревзетите области на Сиам и в държавата Анам в днешен Централен Виетнам се надига войска, която през следващите столетия малко по малко изтласква кхмерите, докато накрая застрашава и самата империя. През 1863 година владетелят на Камбоджа е толкова отчаян, че се съгласява на френски протекторат в страната. След това камбоджанците се заемат да си връщат изгубените земи, ала отново ги губят, когато през Втората световна война Япония завладява Индокитай. След войната държавата си възвръща независимостта и начело на Камбоджа застава принц Нородом Сианук. През 1970 година той е свален от престола с подкрепян от американците военен преврат, оглавяван от генерал Лон Нол. Сианук създава в Пекин правителство в изгнание, а през 1975 година комунистите — червените кхмери, свалят с гражданска война Лон Нол. Властта на Сианук е възстановена като част от доста неустойчивото коалиционно правителство на така наречената Демократична Кампучия. Министър-председател при Сианук е върлият антикомунист Сон Сан, изпечен мръсник. Не след дълго Сианук и правителството му са заменени с по-умерения, но и по-бездеен Кхию Самфан, назначил за премиер безпощадния и властолюбив Пол Пот. По убеждения той е маоист и смята, че образованието е проклятие и че връщането към земята ще превърне Камбоджа в страна на всеобщото благоденствие. Но при жестокото му управление Камбоджа става синоним на изтезанията, геноцида, принудителния труд. Гладът покосява над два милиона души — всеки пети камбоджанец. Пол Пот управлява до 1979 година, когато Виетнам нахлува в страната. Виетнамците превземат Пном Пен и налагат комунистически режим начело с Хенг Самрин. Но Пол Пот и червените кхмери все още контролират обширни области в държавата, която сега вече се казва Народна Република Кампучия, и продължават да я опустошават. След изтощителна партизанска война, в която дават много жертви, виетнамците се изнасят от Камбоджа. Новият министър-председател Хун Сен е принуден да се бори с групировки, сред които левичарски настроените червени кхмери, десните сини кхмери, Националната армия на Сианук, останала вярна на сваления от престола принц. Националните въоръжени сили на кхмерите, които продължават да подкрепят Лон Нол, отрядите на етническите планинци, „Виет Мин“ на кхмерите, подкрепяни от Ханой, и десетки други.

През 1991 година, когато промишлеността и селското стопанство на страната са в пълна разруха, воюващите групировки най-после подписват споразумение за прекратяване на огъня, за широкообхватно разоръжаване, за провеждането на избори под наблюдението на ООН и за умиротворителни сили на Обединените нации. Създава се нова коалиция с партията на Хун Сен, която възстановява монархията и връща на престола Сианук. Червените кхмери обаче решават, че са ги принудили да преотстъпят прекалено голяма власт, и възобновяват въоръжената борба, която през 1998 година, след смъртта на Пол Пот, позатихва. Но висшите офицери на червените кхмери нямат намерение да слагат оръжие и се заричат да продължат войната до победен край.

Заради множеството политически партии и военни кланове, които се домогват до властта, страната гъмжи от тайни агенти на властите и на бунтовниците, домогващи се яростно до разузнавателни данни и оръжие. Така се заражда невиждана подмолна мрежа от шпиони, главорези и контрабандисти. Някои смятат, че работят за благото на своето отечество. Други пък работят за себе си.

Вече близо от десет години трийсет и две годишната Тай Сокха Сари и мъжът й, трийсет и девет годишният Ханг Сари бяха агенти към Въоръжените сили за национално освобождение на кхмерите, военните формирования към Фронта за национално освобождение. Въоръжените сили бяха създадени през март 1979 година от бившия министър-председател Сон Сан. Първоначалната им цел бе да изгонят виетнамците от страната. След като изтласкаха завоевателите, членовете на Въоръжените сили се запретнаха да прочистят Камбоджа от чуждо влияние. Макар и да беше включен във Върховния национален съвет, управлявал държавата при Сианук, дълбоко в себе си Сон Сан бе против намесата на Обединените нации и най-вече против участието на Китай, Япония и Франция в умиротворителните сили. Беше на мнение, че не съществува такова нещо като добронамерена окупационна армия. Дори и да отстояваха мира, със самото си присъствие войниците покваряваха камбоджанците и ги обезсилваха.