Том Клэнси - Под обсада

— Отивам в тайната квартира отсреща — допълни генералът. — Брет ще ме чака там.

Това вече като че извади Худ от вцепенението. Той премести очи към Роджърс.

— Брет ли?

— Докато самолетът спираше на пистата и се насочваше към терминала, той видя военните полицаи — поясни генералът. — Досетихме се защо са там. Брет реши да се измъкне и да се срещнем по-късно — подсмихна се генералът. — Знаеш си го. Не е необходимо да му казваш кога да си плюе на петите.

Худ се поокопоти. Който и да беше загинал в залата на Съвета за сигурност, там все още имаше хора, които те бяха длъжни да спасят. Той погледна високата сграда на Държавния департамент.

— Трябва да вървя.

— Знам — отвърна Роджърс. — Постарай се да успокоиш Шарън.

— Имаш номера на клетъчния ми телефон…

— Да, имам го — потвърди генералът. — Ще ти звънна веднага щом научим повече подробности.

Худ му благодари и тръгна към сградата от червени тухли.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:32 ч.

Георгиев носеше изпадналото в паника момиче към мястото му, когато Барбара Матис се свлече на пода. Даунър, който беше стрелял по нея, тичаше надолу от горния край на балкона. Барон също се беше втурнал натам. Тъкмо той бе извикал на Барбара да спре.

Без да се замисля, че се излага на опасност, една от жените на делегатите от Азия беше станала от масата и се бе насочила към Барбара. Но бе постъпила умно — не се беше затичала. Когато стигна при вратата, се обърна с гръб към нея, за да покаже, че няма намерение да бяга. Българинът не й заповяда да се върне. Тя остави на пода дамската си чанта, коленичи до момичето и внимателно отмести наквасената с кръв рокля около раната. Куршумът беше улучил момичето отстрани по левия хълбок. От малката дупчица се процеждаше кръв. Тъничките ръце бяха съвсем бледи.

Георгиев продължи да върви към кръглата маса. Дали не разиграваха театро: едно от момичетата се разпищява, за да прикове вниманието, а друго хуква в обратната посока и се опитва да се измъкне. Ако наистина беше така, ходът беше хитър и опасен. А Георгиев се възхищаваше на куражлиите. Но точно както някои от момичетата, работили за него в Камбоджа — горе-долу връстнички на момичето тук, и то бе проявило непокорство. И си бе изпросило наказанието.

За беда останалите заложници като че ли не си бяха извлекли поука. Ставаха изненадващо дръзки — някои от страх, други от възмущение заради онова, което е сполетяло момичето и двамата заложници. Тълпата — дори когато ставаше дума за заложници — бе склонна да загърбва здравия разум. Опълчеха ли се срещу Георгиев, той нямаше да има друг избор, щеше да се наложи да ги избие до крак. Това щеше да го извади от равновесие, а виковете и изстрелите вероятно щяха да тласнат хората от охраната към нападение.

Ако се налагаше, българинът щеше, разбира се, да застреля всички. Всъщност, за да довърши докрай започнатото, му трябваха само децата. И едно беше предостатъчно.

Най-неочаквано двама от делегатите се изправиха. Ето какво става, ако поотпуснеш на някого юздата. Всички решават, че също могат да си разиграват коня. Георгиев сложи вцепенената хлипаща Лора да седне на стола. Не можеше да допусне толкова много хора да стоят прави — току-виж на някого му хрумнало да бяга.

— Но момичето е ранено — възропта един от делегатите. — Трябва да му се помогне.

Георгиев вдигна оръжието.

— Още не съм избрал следващия, който ще умре. Не ме улеснявайте.

Всички седнаха. Човекът, дръзнал да заговори, понечи да каже още нещо, но жена му го сръга да мълчи. Другите погледнаха тъжно Барбара.

Вдясно вдовицата на Контини ридаеше неудържимо. Една от жените я бе притиснала до себе си и се мъчеше да я успокои.

Вандал доведе учителката по музика при останалите и й нареди да седне. Госпожа Дорн отвърна, че носела отговорност за Барбара, и настоя да се погрижи за нея. Вандал пак я бутна да седне и да кротува. Жената отново понечи да се изправи. Георгиев се завъртя вбесен към нея. Тръгна с насочено оръжие към госпожа Дорн. Вандал се дръпна.

— Само още една думичка, и те са мъртви — закани се той през зъби.

Видя как жената го зяпва с разширени очи и ноздри, точно както ония пачаври, камбоджанките. Но не каза нищо. Волю-неволю седна и насочи вниманието си към момичето, опитало се да избяга.

Вандал постоя, постоя, пък също се върна на поста си. Даунър дойде при Георгиев едновременно с Барон, който се доближи на педя от австралиеца.