Том Клэнси - Оперативен център

— Ще ти се обадя по-късно.

— Пол…

Той се обърна.

— Аз наистина смятам, че тези комикси никак не са полезни за него. Има прекалено много насилие.

— В тези от моето детство също имаше, а пък аз съм си съвсем нормален. Въпреки отсечените глави, зомбитата и Гадняра.

Шарън изви вежди и тежко въздъхна. Худ я целуна отново, направи знак с вдигнат палец на Александър и закрачи към асансьора. Не посмя да погледне към часовника си, преди да се е скрил вътре.

— Защо, по дяволите, се бави Винс? — изруга Мат Стол, загледан в екрана. — Програмираш времевата разлика, натискаш „Търсене“ и компютърът отива на първата от фалшивите снимки.

Фил Катцен седеше на стола до него и също наблюдаваше екрана. Докато в НРЦ се ровеха из снимките от сутринта, двамата правеха пълна диагностика на системата.

— Може да не е открил нищо, Мати.

— Ами. Знаеш, че не е възможно.

— Аз — да. Но може би компютърът не знае.

— Май си прав — нацупи се Стол. Той поклати глава, когато последната диагностична програма завърши с диаграма, на която всичко изглеждаше наред. — А и това също не е вярно. — Едва се удържа да не удари по компютъра. Както му е тръгнало, цялата система ще вземе пак да се изключи.

— Няма начин програмите за диагностика да са били повредени, нали? — попита Катцен.

— Никакъв. Но така смятах и по отношение на останалия софтуер. Страшно ме е яд, Фил, и все пак бих дал лявата си ръка, за да се запозная с мръсника, който ме прекара така.

— Приемаш го доста лично май.

— Има си хас. Ако ми нападаш софтуера, все едно удряш мен. Най-много обаче ме вбесява не това, че ме е преметнал, а че не е оставил никакви следи. Абсолютно никакви.

— Да изчакаме и да видим какво са открили в НРЦ.

Телефонът иззвъня и кодът на обаждащия се се появи на правоъгълния екран.

— Като говорим за вълка… — каза Стол и натисна копчето на говорителя.

— Мати, обажда се Стив. Извинявай за закъснението, но компютърът не откри никакъв проблем, така че реших да проверя самите снимки.

— Аз трябва да се извиня.

— За какво?

— Че надух главата на моя приятел тук Фил с оплаквания, задето се бавите. Какво откри?

— Всичко е както ти каза. Една от снимките е пристигнала в 7,58,00,8965 ч. тази сутрин… точно с 0,001 секунди забавяне. И познай какво още? Снимана е гръмотевица, която не я е имало преди 0,8955 секунди.

— Страхотно — удиви се Стол. — Пусни ми я на екрана, моля те. Благодаря ти много, Стив.

— Няма нищо. Междувременно има ли начин да изчистим нашата система?

— Не мога да ти отговоря, докато не разгледам снимките. Ще ти се обадя веднага, щом стана готов.

Стол затвори. Снимките започнаха да изникват на екрана. На първата районът се виждаше такъв, какъвто е — без военни части, артилерия, танкове. На втората те се появяваха и всичко — от растера до сенките — изглеждаше невероятно истинско.

— Ако е фалшификат, направо е безупречен — обади се Катцен.

— Може да не е чак толкова идеален. Виж тук.

Стол натисна F1/Shift и командата за увеличение. На монитора се появи курсор и Стол го премести върху предното стъкло на един джип. Натисна Enter и стъклото изпълни екрана. Катцен се загледа, присви очи и шумно въздъхна.

— Не може да бъде!

— Може, може. — Стол се усмихна за пръв път от часове. Хвана мишката и премести курсора по стъклото, очертавайки отражението на един дъб с жълта линия. — Наоколо няма нито едно дърво, Фил. Образът е прехвърлен от друга снимка или пък е заснет някъде другаде, и е вмъкнат по дигитален начин. — Той отвори нов екран и постави задача на компютъра да търси подобна снимка из файловете на НРЦ. След две минути и дванадесет секунди снимката се появи на екрана.

— Невероятно — възкликна Катцен.

Подробностите се появиха отстрани на екрана — беше заснета преди 275 дни в горите близо до Супхун на границата между Манджурия и Северна Корея.

— Някой е ровичкал из файловете ни — поясни Стол, — подбрал си е снимки и е създал нова програма.

— И я е заредил за 0,001 секунди — допълни Катцен.

— Не. Зареждането е станало по време на изключването. Или поне това, което възприехме като изключване.

— Не разбирам.

— Докато ние мислехме, че компютрите са изключили, някой по някакъв начин е използвал двадесетте секунди, за да ни пусне тази и следващите снимки в системата. След 0,001 секунди те са тръгнали и сега подобно на запис тези предварително изготвени образи ни се подават на всеки 0,8955 секунди.