Том Клэнси - Бойни действия

Погледите им не се откъсваха един от друг.

— Да — каза Роджърс. — Искам го.

— Това заповед ли е?

— Да, полковник. Заповед е.

Огъст се обърна и се наведе под най-долната от трите лавици. Отвори първия от петте сандъка с оръжието на командосите. После му подаде пистолета.

— Заповядайте, сър.

— Благодаря, полковник.

— Моля, сър. Генералът възнамерява ли да го използва?

— Това си е работа на генерала, струва ми се.

— Въпросът е спорен. Вие сте изключително превъзбуден. Освен това излагате на опасност мой старши офицер, генерал от армията на Съединените щати. Дал съм клетва да защитавам колегите си офицери.

— И да изпълняваш заповеди. Върни се на мястото си, моля те.

— Не, сър — отвърна Огъст.

Генералът стоеше, отпуснал пистолета до тялото си. В другия край на отделението редник Девон и сержант Грей бяха станали от пейката. Двамата очевидно бяха готови да се втурнат към тях.

— Полковник — каза Роджърс, — днес страната ни допусна ужасна грешка. Тя прости на човек, който нито заслужаваше, нито искаше прошката. По този начин тя изложи на опасност сигурността на народа и институциите си.

— Онова, което замисляте, няма да промени положението.

— За мен ще промени.

— Това е твърде егоистично, сър — рече полковникът. — Позволете ми да напомня на генерала, че когато Лорет някоя си го победи, той и тогава смяташе, че няма да го преживее. Докато тя тичаше покрай базите, той замахна с бухалката толкова силно, че ако не го беше спрял уплашеният му най-добър приятел, щеше да се удари по тила и навярно да получи сериозна контузия. Но животът продължи и някогашният първи батсман спаси безчет човешки животи в Югоизточна Азия, по време на „Пустинна буря“ и по-късно в Северна Корея. Ако генералът възнамерява отново да направи нещо с главата си, нека е наясно, че някогашният втори батсман отново ще го спре. Родината се нуждае от него жив.

Роджърс погледна към Огъст.

— Но повече се нуждае от чест.

— Честта на една страна е в сърцата на народа й. Ако спрете сърцето си, ще лишите родината от онова, което твърдите, че искате да защитите. Животът е тежък, но и двамата сме се сблъсквали с твърде много смърт. Всички сме се сблъсквали.

Роджърс погледна към командосите. В лицата и в позите им имаше нещо живо. Въпреки всичко, което бяха преживели в Ливан, въпреки смъртта на редник Муур в Северна Корея и на подполковник Скуайърс в Русия, те все още бяха изпълнени с енергия, ентусиазъм и надежда. Вярваха в себе си и в системата.

Генералът бавно остави пистолета. Не знаеше дали е съгласен с Огъст за останалото. Но онова, което се бе готвил да извърши, щеше безвъзвратно да убие ентусиазма им. Само по себе си това беше достатъчно, за да го спре.

— Фамилията й беше Делгерсио — каза. — Лорет Делгерсио.

Полковникът се усмихна.

— Зная. Майк Роджърс не забравя нищо. Просто исках да видя дали ме слушаш. Мислите ти бяха някъде далеч. Ето защо те последвах тук.

— Благодаря, Брет — тихо рече той.

Огъст прехапа устни и кимна.

— Ами разказа ли им как следващия сезон в последната част на последната игра отбелязах победната точка за нашия отбор? — попита генералът.

— Тъкмо се готвех.

Роджърс потупа полковника по рамото.

— Да вървим — каза и го заобиколи. Когато докосна бинтовете си в него, генералът потръпна.

Майк Роджърс кимна на Девон и Грей и се върна на твърдата пейка, за да се заслуша в Брет Огъст, който разказваше как първенството им било супер и как един изстрел през следващия сезон бил основателна причина за живот.

Петък, 08:30

Вашингтон, окръг Колумбия

Както обикновено посрещането им у дома беше сдържано.

Винаги, когато офицери от Оперативния център се завръщаха от опасни и трудни задачи, колегите им внимаваха работата да продължава както обикновено. Това бе начин да им помогнат бързо да се върнат към нормалната си ефикасност.

Първият ден на Пол Худ отново в службата започна със съвещание в неговия кабинет. По време на полета от Лондон беше прегледал материалите, пратени му по модем от помощника му Бъгс Бенет. Някои от тях изискваха незабавно придвижване и той съобщи по електронната поща на Хърбърт, Марта, Даръл Маккаски и Лиз Гордън за сутрешната среща. Не вярваше в постепенното преодоляване на часовата разлика. Вярваше в събуждането, когато звънеше будилникът, независимо от местното време, и в незабавното заемане за работа.

Майк Роджърс беше същият. Худ му телефонира вкъщи в 6:30, като очакваше да му отговори телефонният секретар. Вместо това чу гласа на съвсем бодрия генерал. Каза му за съвещанието и Роджърс пристигна малко след Хърбърт и Маккаски. Ръкуваха се, приветстваха се отново на родна земя, а Хърбърт подхвърли на Роджърс и едно «изглеждаш ужасно». Минута по-късно се появиха Марта и Лиз. Генералът нервно благодари на Хърбърт и Марта за помощта им при извоюването на помилването му. Худ долови неудобството му и премина направо на неотложните въпроси.