Том Клэнси - Огледален образ

Когато генерал Орлов се обади по радиостанцията на майор Ленски — командира на дванадесетчленната група „Чук“ — и му разпореди да се приготвят за полет до Бира, полковник Рузки реши, че е слушал достатъчно. Той набра компютърния код, който го свързваше директно с Министерството на вътрешните работи, и осведоми министър Догин за ситуацията. Догин каза, че ще се свърже с генерал Малик, за да уреди отстраняването на Орлов, и инструктира Рузки да започне да планира поемането на ръководството над оперативния център.

Вторник, 8:35 часа сутринта, на юг от Полярния кръг

Подполковник Скуайърс гледаше равнодушно, докато Иши Хонда проверяваше комуникационното оборудване в раницата си. Докато бяха в самолета, те използваха системата на Ил-76Т, за да говорят с оперативния център. Щом слезеха на земята обаче, щяха да използват миниатюрната черна антена, сгъната в страничния джоб на раницата до самото радио.

Хонда коленичи и разгъна краката и крилата на седемнадесетинчовото в диаметър устройство, като проверяваше дали всички части са опънати напълно. Той включи черния коаксиален кабел на антената в радиото, нахлузи шлема със слушалките и се заслуша в теста на системата за самонастройка и калибриране. После провери микрофона, като преброи на глас от десет до нула, и кимна към Скуайърс, за да му покаже, че всичко е в ред.

След това провери приемника за глобалната позиционираща система — малък уред със светещи цифрови показания, който също се намираше в страничния джоб на раницата. Той изпрати сигнал за една четвърт част от секундата, което щеше да му позволи да се увери, че уредът работи, но нямаше да даде достатъчно време на руснаците да установят местоположението им. На редник Де Вон бяха поверени компасът и висотомерът на екипа и тя щеше да отговаря за достигането до точката на измъкване след приключването на мисията.

Събудил се от дрямката си, сержант Чък Грей проверяваше бойния си костюм „Так III“. Вместо газова маска и пълнители за 9-милиметров автомат, джобовете му съдържаха пластичния експлозив C-4, който им беше необходим за мисията. Преди да се спуснат с парашути на територията на Русия, всички членове на „Защитник“ щяха да навлекат топлите и твърди ръкавици „Номекс“, плътни качулки, термокомбинезони, очила с нечупливи стъкла, кевларени бронирани костюми и бойни боти. После щяха да проверят оборудването на връхните си камуфлажни комбинезони „Так III“, както и алпинистките колани, джобовете на бедрата с осветителни гранати и своите 9-милиметрови автомати „H & K“ и пистолетите „Берета“ с удължени пълнители.

Скуайърс чувстваше, че им липсва само едно. Би заменил цялото термо и авангардно оборудване за една малка флотилия превозни средства за внезапни атаки. Когато щяха да са на територията на Русия, оперативният център нямаше да може да им помогне кой знае колко нито при завладяването на влака, нито при измъкването. Но две ПСВА, които да ги возят през скалистия леден терен със 120 километра в час, снабдени с по една картечница М60Е3 отпред и един стрелец с 50-калибров автомат отзад, е, това би било наистина чудесно. Би било адски трудно да ги спуснат с парашути и да ги сглобят долу, но иначе — чудесно.

Скуайърс се разходи до кабината, за да раздвижи краката си и да се информира за протичането на полета. Всички бяха доволни, задето руснаците не бяха се свързвали с тях. Пилотът Мат Мейзър считаше, че това се дължи не толкова на потайността на полета им и отдалечеността от сушата, на която се провеждаше, а по-скоро на оживения въздушен трафик. След като провериха по картата колко още им остава да летят над Северния ледовит океан преди да се спуснат на югозапад към Япония над Беринговия пролив, Скуайърс се върна на мястото си тъкмо навреме, за да отвърне на повикването на Майк Роджърс. Сега, когато Ил-76Т беше в обсега на руските приемници, повикването бе предавано по радиовръзката на министъра на отбраната Нисканен от кулата в Хелзинки, така че да не може да бъде проследено до Вашингтон.

— Обажда се Скуайърс, сър — каза той, когато Хонда му подаде слушалката.

— Полковник, има нещо ново по отношение на влака. Руският взвод спря влака и качи пътници — цивилни. Изглежда във всеки от вагоните има от пет до десет души — мъже и жени.

На Скуайърс му бе нужно известно време, за да обмисли новата ситуация. Той и екипът му бяха тренирали освобождаване на влакови композиции, пълни с терористи и заложници, но тогава враговете бяха числено по-малко, а цивилните изгаряха от желание да бъдат освободени. Това сега обаче беше нещо по-различно.