Том Клэнси - Огледален образ

Орлов остави слушалката и докато чакаше разшифроването и транскрипцията на разговора, изяде сандвича с риба, който му бе приготвила Маша, като премисляше отново събитията от последните три часа. Рузки се бе оттеглил в кабинета си в 4:40 часа. Беше някак си успокояващо да знае, че даже и железният човек от спецчастите изпитва нужда от почивка. Орлов знаеше, че ще мине известно време, докато успее да налучка верния тон в отношенията си с Рузки, но си каза, че въпреки всичките си недостатъци полковникът все пак е отличен войник. И колкото и дълго време да отнемеха усилията му, все пак си заслужаваха труда.

Орлов бе отишъл да поздрави нощната смяна с пускането в действие на оперативния център и бе използвал възможността да покани в кабинета си дубльора за през нощта на Рузки — полковник Олег Дал. Дал, който намираше Рузки даже по-остър, отколкото самия Орлов, беше шестдесетгодишен ветеран от военновъздушните сили. Той бе обучавал Орлов и беше един от многото офицери, които не успяха да се издигнат по-нагоре в кариерата си, след като младият германец Матиас Руст проникна през руската противовъздушна отбрана през 1987 година и приземи малкия си самолет на Червения площад. Дал не можеше да понася начина, по който Рузки не отстъпваше командването на всичко, дори и в областите, за които не притежаваше нужния опит. Разбираше, че това е начинът на работа на служителите в спецчастите, което обаче не му помагаше да се чувства по-добре.

Генерал Орлов информира Дал за самолета Ил-76Т и напредването му на изток. Сега той се намираше на югоизток от земята на Франц Йосиф в Арктическия океан. Също така му разказа и за опитите на американското разузнаване да проведе разговори с други руски транспортни самолети. Дал се съгласи, че 76Т изглежда съмнителен не само защото лети на изток далеч от всички зони на полети, но и защото нямаше доклади за каквото и да било превозване на стоки от Берлин или Хелзинки. Въпреки че такива заповеди трябваше да се записват в червено, Дал предложи наземната служба да сигнализира на пилота да наруши радиомълчанието и да обясни мисията си. Орлов се съгласи и го помоли да се заеме със задачата и да се свърже с генерал-лейтенант Петров, който отговаряше за четирите военновъздушни отбранителни дивизии, патрулиращи около полярния кръг.

Орлов бе решил да не казва нищо за парите във влака, движещ се по Транссибирската магистрала. Искаше да се опита да разбере какво замисляха Догин и Косигин, преди да предприеме някакви действия, и се надяваше, че разговорът, който се провеждаше в момента, ще му даде малко повече информация.

Когато думите от транскрипцията започнаха да се появяват на екрана, Орлов бързо приключи със сандвича. Той измъкна от пакета една салфетка и избърса устните си. Салфетката още носеше аромата на парфюма на Маша. Той се усмихна.

Марев бе кодирал тоналността на гласовете, така че компютърът да различава кога говори Косигин и кога Догин. Текстът се появи с ярки печатни букви, които сменяха шрифта, когато се намесваше друг глас, и го отделяха от основния текст. Орлов четеше с нарастваща тревога. Изплаши го не само заплахата за мира, а и субординацията във взаимоотношенията.

Догин: Генерале, май успяхме да изненадаме и Кремъл, и света.

Косигин: Това беше непосредствената ми задача…

Догин: Жанин все още се мъчи да разбере какво става…

Косигин: Както ти казах, щом го накараш да се отбранява, вместо да напада, той става безпомощен.

Догин: Това е единствената причина, поради която ти позволих да придвижиш войските си толкова надалеч, преди парите да са тук.

Косигин: Да ми позволиш ли?

Догин: Съгласих, позволих, каква разлика има?

Косигин: Не бива да пропускаме момента…

Догин: Няма. Къде си сега?

Косигин: На четиридесет и осем километра западно от полския град Лвов. Всички поделения на авангарда са на място и от командния си пункт виждам Полша. Чакаме само големите терористични действия, които се предполагаше, че ще ми бъдат осигурени благодарение на парите на Шович. Къде са те? Започвам да губя търпение.

Догин: Ще трябва да почакаш малко повече, отколкото бяхме планирали.

Косигин: Да чакам ли? Какво искаш да кажеш?

Догин: Заради снега е. Генерал Орлов е прехвърлил сандъците във влак.

Косигин: Шест милиарда долара във влак?! Не мислиш ли, че той подозира нещо?

Догин: Не, не, нищо подобно. Направил го е, за да изкара товара от бурята.