Том Клэнси - Огледален образ

Худ погледна изненадано към Роджърс:

— Представление ли?

Роджърс кимна:

— Две от четирите моторизирани бойни дивизии в Туркестан са изтеглени и изпратени в Украйна. Косигин е изтеглил една танкова дивизия от девета армия на Забайкалския военен окръг и една военновъздушна бригада от Далекоизточния военен окръг. Ако започнат да се бият с Полша и изтеглят още сили от границата си с Китай, има твърде голяма вероятност Пекин да реши да създаде неприятности. Китайците наскоро издигнаха за главнокомандващ на единадесета група армии в Ланчджоу генерал Ву Де. Ако си чел доклада на Лиз, трябва да знаеш, че този тип е откачен.

— Четох го. Бил е астронавт от провалената им космическа програма.

— Точно. Значи: проиграни са военни симулации по тази линия, за да не останем напълно изненадани. Всъщност президентът накара Пентагона да ни ги изпрати. Ако китайците вдигнат под тревога петте си гранични дивизии, за да заплашат Русия с втори фронт, руснаците няма да се дадат. Никога не са го правили и няма да го направят. Ще започнат престрелки и ще последва война, освен ако някой хладен ум, в случая президентът Жанин, не вземе надмощие. В тази ситуация нашата позиция ще бъде да подкрепим пацифистите, но за тази цел ще трябва да се обвържем с Жанин и може би даже да го подкрепим във военно отношение…

— И да нарушим съглашението си с „Грозни“ — прекъсна го Худ. — Ужасяваща ситуация. Ще помогнем да държат Пекин и Москва настрани един от друг, а заради нашите усилия ще бъдем възнаградени с вълна от терористични нападения.

— Такава е реалната възможност — каза Роджърс. — И затова нашата въздушна „тайна атака“ става наистина важна. Колкото по-дълго се занимаваме с тази работа без „Грозни“ да открие това, толкова по-добре за нас.

Телефонът бипна. Худ погледна цифрите, изписани на екранчето му. Беше Стивън Винс от НРС. Худ вдигна слушалката.

— Какво става, Стивън?

— Пол? Мислех, че си в отпуска.

— Върнах се. Каква ти е разузнавателната организация, щом не си успял да разбереш?

— Такава една интересна — отвърна Винс. — Боб искаше да наблюдаваме онзи влак по Транссибирската. Има промяна.

— Каква?

— Не е добра. Погледни на монитора си. Ще ти изпратя картина.

Вторник, 9:13 часа сутринта, Сеул

Прозорците на хангара в базата, намираща се извън Сеул, бяха бронирани и боядисани в черно. Вратите бяха заключени и пред всяка от тях стоеше въоръжен пазач. С изключение на членовете на група М на военновъздушните сили на никого не се разрешаваше да се приближи до сградата.

Машината „Москито“ се намираше под командването на генерал Доналд Робъртсън — шестдесет и четири годишен здравеняк, който бе открил скоковете с ластик, когато беше на шестдесет години, и всяка сутрин преди закуска правеше по един.

Вътре, групата от двадесет войници бе тренирала този процес десетки пъти с прототипи от дърво и пластмаса. Сега, когато извънредната ситуация и товарът бяха реални, те се движеха с още по-голяма скорост и точност, подтиквани от необходимостта и пренасяйки изненадващо тихо и внимателно леките матовочерни компоненти. Бяха се упражнявали в товаренето им в различни въздухоплавателни съдове: от хеликоптер „Сикорски S-64“ за мисии на разстояние под 400 километра до транспортни самолети, като се започне от „Старлифтър“ и се стигне до стария „Шорт Белфаст“ на военновъздушното разузнаване за полети от над 7000 километра. За 1200-километровия полет до Хокайдо генерал Милтън А. Уордън бе одобрил използването на „Локхийд С-130Е“. Той имаше най-големия товарен отсек от всички самолети, намиращи се в момента в Южна Корея, а и достъпът отзад към главното товарно помещение с хидравлично движещата се рампа правеше процеса на влизане и излизане относително лесен. Както бе казал Майк Роджърс на Уордън, когато херкулесът кацнеше в Япония, скоростта щеше да бъде отчайващо важна.

Докато група М товареше, пилотът, вторият пилот и навигаторът преглеждаха отново плана на полета, проверяваха четирите турбовитлови двигателя „Алисън Т-56-А-1 А“ и изискваха разрешения за маршрута от кулата на секретната американска военновъздушна база, намираща се по средата на пътя между Отару на брега на острова и столицата на префектура Хокайдо — Сапоро. Базата бе създадена отдавна в началото на студената война като предна позиция за мисии в Източна Русия и там квартируваха обикновено между десет и петнадесет американски шпионски самолета, докато в началото на 80-те години появата на сателитите не им отреди относително странична роля. Сега войските, базирани там, се наричаха на шега „наблюдатели на миграцията на птичите ята“ и единствената им работа бе да подслушват с радар полетите на руските самолети.