Том Клэнси - Огледален образ

Орлов имаше чувството, че сънува. И това беше не само заради събитията, които очакваше да последват, а и заради съдбата, която бе отредил на собствения си син. За да спре Догин, щеше да бъде необходимо да нареди на Никита да не предава товара и може би да попречи на всеки, който би се опитал да вземе сандъците. Ако Догин победеше, Никита щеше да бъде екзекутиран. Ако Догин загубеше, Орлов, който познаваше добре сина си, знаеше, че Никита щеше да изпитва угризения, че е предал армията. Освен това съществуваше възможността Никита да не се подчини на баща си. Ако това се случеше, Орлов нямаше да има друг изход, освен да го арестува, след като влакът вече е спрял и товарът предаден. Неподчинението и отказът за изпълнение на заповед водеха до присъда от една до пет години и това не само щеше да доведе до окончателен разрив между тях двамата, но и Маша щеше да го преживее много по-тежко от неприятностите, които Ники бе си създал по-рано в академията.

Тъй като транскрипцията и дори предаването биха могли да бъдат подправени от центъра — най-малкото те можеха да бъдат цифрово объркани с други записи — той нямаше възможност да ги предложи като доказателство за предателство на президента Жанин. Но сандъците не биваше да бъдат предадени и това беше нещо, което той можеше със сигурност да каже на Кремъл. Междувременно Орлов се надяваше да успее да убеди сина си, че Догин, човекът, който бе служил на страната си самоотвержено и бе помогнал да се избегне изключването на момчето от академията, сега се е превърнал във враг на родината.

Полковник Рузки не си почиваше.

Ефрейтор Валентина Беляева си бе отишла у дома, оставяйки полковника сам в кабинета. Той бе подслушвал разговорите между служителите в центъра с помощта на системата, инсталирана за него от покойния Павел Одинцов. Заради това, че Павел я беше пуснал в действие и защото никой друг не биваше да знае за нея, експертът по комуникациите трябваше да умре на моста. Павел не беше военен, но това нямаше значение. Понякога дори и вярната служба на цивилните можеше да завърши със смърт. Беше като гробниците в древния Египет — тяхната безопасност се осигуряваше чрез смъртта на архитектите. Когато ставаше дума за националната сигурност, чувствата нямаха никакво значение. От офицерите от спецназ се очакваше да убият всеки ранен или колебаещ се от своята част. Ако самият командир не убиеше ранения или страхливеца, заместникът му не само свършваше тази работа, но отнемаше живота и на началника си. Затова Рузки беше готов даже да се самоубие, за да запази държавната тайна.

Външните телефонни линии и вътрешната комуникационна връзка в оперативния център бяха свързани с компютъра на Рузки. Освен това имаше електронни подслушващи устройства, фини колкото човешки косъм, прекарани покрай електрическите кабели, във вентилационните канали и под килимите. Всеки микрофон си имаше собствен код в личния му компютър. По този начин Рузки можеше да слуша всеки от разговорите със специални слушалки или да ги записва за прослушване или изпращане по електронен път до министър Догин.

Докато прослушваше отново разговора между Орлов и сина му, Рузки бе останал със здраво стиснати устни. После чу как генерал Орлов нареди на Марев да се включи в разговора на министъра с генерал Косигин.

„Как смее!“ — помисли Рузки.

Орлов беше известен човек. Ярка фигура, назначена на този пост заради славата и чара, необходими, за да бъдат получени пари за оперативния център от министъра на финансите. Но кой беше той, че да поставя под съмнение действията на министър Догин и генерал Косигин?

А сега Рузки слушаше как генерал Орлов, този накичен с ордени псевдогерой, нареждаше на сина си, докато не получи лично от него заповед за предаване, да откаже безпрекословно да предаде сандъците на представителите на министър Догин. Генерал Орлов казваше, че той ще изпрати собствена група от флотското училище, която да конфискува товара.

Макар Никита да прие заповедта, Рузки беше сигурен, че той не е съгласен в сърцето си с нея. Това беше добре. Момчето нямаше да бъде обвинено в предателство и екзекутирано заедно с баща си.

Рузки с удоволствие и сам би извършил убийството. Но министър Догин не би позволил беззаконие в подчиненото си ведомство. Преди центърът да започне оперативната си дейност, министърът бе инструктирал Рузки да го уведомява, за да се свърже той лично с генерал Малик, ако бъде необходимо някоя от заповедите на Орлов да бъде отменена.