Том Клэнси - Огледален образ

Един час преди да достигнат руския бряг, капитан Райдмън се измъкна от мястото си при перископа и се вмъкна в тясното пространство между командния пост и пътниците си. Пеги и Джордж вече бяха проверили оборудването в импрегнираните раници и се навличаха в руските си униформи. Джордж беше извил очи настрани, докато Пеги нахлузваше тъмносинята си пола, но Райдмън не направи това.

След като тя приключи, Райдмън отвори една черна метална кутия с размери двадесет и пет на двадесет на дванадесет сантиметра, която се намираше до главата му вляво, и прошепна:

— Когато изплаваме, ще ви дам шестдесет секунди да надуете лодката. Прави се с издърпването на това пръстенче. — Той провря пръста си през халката, прикрепена към найлонов конец, и показа дюзите в двата края на сгънатата лодка. — Лодката е с руски отличителни знаци, които отговарят на документите ви. Те показват, че вие принадлежите към подводната група „Аргус“, която действа оттатък залива Копорски. Мисля, че са ви казали това.

— Набързо — отвърна Джордж.

— Как ще го кажеш на руски? — попита Пеги.

Джордж се замисли?

— Медленно — каза накрая триумфално.

— Това означава „бавно“, но все пак е нещо — обратната дума. Капитане, защо само шестдесет секунди? — Тя погледна Райдмън. — Вие няма ли да попълните запасите си от въздух?

— Ние можем да изкараме с тези още поне един час. Достатъчно, докато излезем от руските териториални води. Сега обаче аз ви предлагам пак да прегледате картите. Запомнете района в близост до точката ви на приставане.

Пеги заговори:

— Петровското шосе минава покрай парка. Ние вървим на изток по проспект „Стачек“, после на север към реката, а Ермитажът се намира на изток.

— Много добре — каза Райдмън. — И сигурно знаете за работниците.

Тя го изгледа:

— Не. Какви работници?

— Писаха във вестниците за това, боже мой. Няколко хиляди работници ще се съберат тази нощ на Дворцовия площад, за да отбележат началото на двадесет и четири часовата национална стачка. Тя беше обявена вчера от руската федерация на свободните профсъюзи с цел повишаване на заплатите и пенсиите на членовете им. Митингът се провежда през нощта, за да не плашат туристите.

— Не — каза тя. — Не знаехме. Нашите късогледи организации могат да ви кажат какво е чел президентът Жанин в кенефа си, но иначе изобщо не следят новините.

— Освен ако той не е чел точно това — добави Джордж.

— Благодаря, капитане. Благодарна съм ви за всичко, което направихте за нас.

Райдмън кимна и се върна на мястото си, за да насочва подводницата през последната отсечка на пътуването.

Пеги и Джордж отново замълчаха, докато подводницата се плъзгаше из дълбините. Английската агентка се опитваше да прецени дали множеството от хиляди цивилни и полиция около тяхната цел ще им помогне, или ще попречи да влязат вътре. Ще помогне, реши тя. Полицията ще бъде твърде заета да сдържа яростта на работниците, за да се заинтересува от двама руски моряци.

Отделянето от подводницата беше извършено бързо. След огледа през перископа, за да са сигурни, че наблизо няма никакви плавателни съдове, подводницата се издигна на повърхността. Райдмън тихо отвори люка и Пеги се измъкна отгоре. Бяха на около седемстотин метра от брега и въздухът беше замърсен от гъст смог. Тя се съмняваше, че някой би могъл да ги види дори и да наблюдава, докато Джордж й подаваше изненадващо тежкия гумен пакет. Все още застанала в люка на подводницата, тя прекара пръста си през халката и хвърли лодката във водата. Докато стигне до повърхността, тя беше напълно издута. Като се хвана здраво с ръце за ръба на люка, Пеги присви колене, изхвърли краката си навън, остана за миг неподвижно, стъпила върху бронята на съда, и след това прекрачи в лодката. Джордж я последва само след миг с веслата в ръце. Той ги подаде на Пеги, после й хвърли раниците и сам влезе в лодката.

— Късмет! — Райдмън показа главата си от люка, секунда преди да го затвори.

След по-малко от две минути, откакто се беше появила на повърхността, подводницата вече бе отплавала. Пеги и Джордж останаха сами в тихите води.

Докато гребяха към брега, те не говореха. Пеги внимателно следеше извивката на острия полуостров, който оформяше северната граница на парка.

Течението ги носеше и те гребяха бързо, за да запазят топлината си. Леденият вятър ги пронизваше през якетата на униформите и развяваше моряшките им яки. Даже здраво затегнатите каишки на белите им моряшки шапки едва ги удържаха на главите им.