Том Клэнси - Огледален образ

— Ключът към успеха ни — прекъсна го Догин — е да не допускаме Съединените щати и Европа да се намесят с военна сила. — Той погледна към Шович. — Затова ние ще положим дипломатически усилия, като заявим, че това не е агресия, а атака против нашата федерация. Но ако не се получи, генералът сигурно ти е казал за идеята за заплахи срещу важни държавни служи…

— Говорих — прекъсна го Косигин. — Но Дмитрий ми спомена за една по-добра идея. Защо сам не му я кажеш, Дмитрий?

Догин гледаше как гангстерът се намества в стола си. Разбра, че Шович го прави само за да го накара да чака. Той се облегна, преметна крак върху крак и почисти праха от черната си обувка.

— Моите хора в Америка ми казаха, че ФБР е станало много силно по „контраатаките“ — заговори Шович. — Ако ние извършваме рекет или наркооперации, те само се опитват да ни ограничават. Но когато засягаме техни хора, те удрят здраво. Това не позволява улиците да се превръщат в бойно поле. И след като повечето от гангстерите работят заради парите, а не заради политиката, те отказват да нападат държавни обекти.

— Тогава какво предлагаш? — попита Догин.

— Един показен урок срещу цивилен обект.

— С каква цел?

Сега отговори Косигин:

— За да бъде привлечено вниманието на цяла Америка. Когато това стане, ние ще им кажем, че ако ни оставят на мира в Източна Европа, няма да има повече актове на тероризъм. Дори ще им предадем извършителя, така че президентът Лорънс да се представи като бърз и решителен държавник.

— Разбира се, вие ще трябва да обезвъзмездите моите колеги в Америка за загубата на техния човек — намеси се Шович. — И това ще бъде част от вашия малък дял от сделката.

— Разбира се — съгласи се Косигин. Той посегна към бутилката с водка и погледна Догин. — Както вече казахме, Николай Павлович, необходимо ни е само да задържим САЩ настрани, докато нощните новини показват картини на осакатени и убити войници. Хората в Съединените щати не понасят убийствата. Президентът Лорънс, който е избран само преди няколко месеца, няма да се реши да се намеси.

Догин погледна Шович.

— Какъв цивилен обект ще ударите?

— Не мога да знам — отвърна той равнодушно. — Моите хора живеят в Америка. Някои от тях са наемници, други са патриоти. Но всеки от тях знае как да нарани душата на американците. Оставил съм решението на задачата в техни ръце. — Той се усмихна мрачно. — Утре по това време ще видим по новините какво са направили.

— Още утре! — възкликна Косигин. — Ние сме хора на действието! — Той наля водка в своята чаша и в тази на Шович. — Николай Павлович не пие и затова ние ще му позволим да се чукне с нас с чаша чай. — Той вдигна чашата си. — За нашия съюз.

Когато мъжете чукнаха чашите си, Догин усети присвиване в стомаха си. Това беше преврат. Втора революция. Беше създаване на нова империя и заради това щяха да умират хора. Но докато това той приемаше като нещо нормално, чувстваше, че не може да се примири с равнодушието на Шович. Гангстерът бе отказал заплахите и беше решил да се извършат убийства, като че ли за него това нямаше никакво значение.

Догин отпи от чая и си напомни, че този порочен съюз е необходим. Всеки водач прави компромиси, за да постигне целите си. Петър Велики насила е въвел идеите, които е донесъл от Европа в руското изкуство и занаяти. Сътрудничеството с Германия е позволило на Ленин да свали царя и да се измъкне от Първата световна война. Сталин е утвърдил властта си с убийството на Троцки и стотици хиляди други. Елцин сключваше съюзи с черноборсаджии, за да спаси икономиката си от пълен провал.

Сега той си сътрудничеше с един гангстер. Поне Шович беше руснак. По-добре, отколкото да отива в Съединените щати с шапка в ръка и да проси пари и морална подкрепа като Горбачов навремето и като Жанин сега.

Докато останалите двама изпразваха чашите си, Догин избягваше погледа на Шович. Опитваше се да не мисли за средствата, а само за целта. И си представи картата, която щеше да виси на стената на кабинета му. Картата на новия велик Съветски съюз.

Неделя, 8:00 часа вечерта, Ню Йорк

След като получи поръчката от Санкт Петербург, Йосиф Херман постави пет килограма пластичен експлозив в една хартиена торба. Върху него нареди кифли. После извървя три пресечки до „Всичко от Русия“ — магазин, в който се продаваха книги, видеоленти и други стоки от родината. Шестдесет минути по-късно той занесе още пет килограма експлозив в заложната къща „Мики“ в Брайтън Бридж.