Том Клэнси - Огледален образ

— Нова Русия последва един шут, който ще я кара до разруха чрез смях и пиянство.

— Звучи като виц — забеляза Косигин. — Но руснаците никога не са знаели какво е добро за тях. За щастие нас ни има и сме се събрали тук, за да им го покажем. Виждаш ли колко сме благородни.

Шович скръсти ръце върху масата.

— Генерале, аз не съм благороден и не ме интересува спасението на Русия. Русия ме изпрати в ада за цели девет години, преди да бъда освободен от общата амнистия на Горбачов. Аз се интересувам само от предложенията, за които разговаряхме преди. Приемливи ли са те и за двама ви?

— Да — отговори генералът.

Студените очи на гангстера се изместиха към Догин.

— И вместо теб ли отговаря той, министре?

Министърът на вътрешните работи сипа лъжичка захар в чая си. За пет години след освобождаването си от обикновен бандит Шович бе се превърнал във всепризнат лидер на световна престъпна армия, включваща 100 000 души в Русия, Европа, Съединените щати, Япония и по целия свят, повечето от които бяха приети в нея по древния обичай на престъпниците — след като са доказали лоялността си с убийство.

„Луд ли съм, че обединявам силите си с този човек?“ — попита се Догин. Шович щеше да бъде лоялен само докато получи двадесетте процента от общите богатства на бившите съветски републики, които включваха най-големите петролни залежи на земята, два пъти по-големия дървесен фонд от този на Амазония, почти четвърт от световните запаси необработени диаманти и злато и някои от най-големите залежи на уран, плутоний, калай, желязо, въглища, мед, никел, сребро и платина. Този човек не беше патриот. Той искаше да използва естествените богатства на възстановения Съветски съюз, за да изпере наркопарите си.

Това караше Догин да се чувства заплашен, но Косигин твърдеше, че докато той и колегите му контролират най-голямата армия в света, а Догин ръководи новия секретен оперативен център в Санкт Петербург, няма защо да се страхуват от Шович. По-късно биха могли да го елиминират, като го заточат в някоя от резиденциите му в Ню Йорк, Лондон, Мексико, Хонконг или Буенос Айрес. Ако пък откаже, можеше и да бъде застрелян ненадейно.

Догин не беше сигурен в това, но като че ли нямаше друг изход. Трябваха му много пари, за да купи политиците и военните и да проведе една агресивна война без знанието на Кремъл. За разлика от афганистанската това щеше да бъде война, която руснаците щяха да спечелят. Но за целта бяха необходими пари. Маркс би настръхнал от подобна мисъл…

— Аз отговарям за себе си — каза Догин на Шович. — Твоите условия са приемливи за мен. В деня, когато правителството на Жанин бъде свалено и аз стана президент, човекът, когото посочиш, ще бъде новият министър на вътрешните работи.

Шович се усмихна с леденостуден поглед.

— Ами ако избера самия себе си?

Догин трепна от ужас, но бе твърде добър политик, за да покаже реакцията си.

— Както казах, изборът е твой.

Взаимното недоверие бе създало помежду им напрежение, което Косигин разкъса с внезапния си въпрос:

— А какво ще кажете за Украйна? Ами за Вешник?

Догин отмести погледа си от Шович.

— Президентът на Украйна е с нас.

— Защо? — попита Шович. — Украинците имат независимостта, за която са мечтали от десетилетия.

— Вешник се сблъсква с все повече социални и етнически проблеми, с които нито той, нито военните му могат да се справят — отговори Догин. — Той иска да ги потуши, преди да станат неуправляеми. Ние ще му помогнем по този въпрос. Той тъгува за славното минало също като мен и Косигин. — Догин изгледа леденото лице на гангстера, застанал пред него. — Моите съюзници в Полша планират едно събитие там във вторник в 12:30 часа през нощта местно време.

— Какво събитие? — попита Шович.

— Моят специален помощник от Санкт Петербург вече е изпратил една секретна част в граничния град на Полша Пшемисъл. Тя ще организира експлозия в тамошния Дом на полската комунистическа партия. Комунистите няма да премълчат атаката, а моите хора ще се погрижат протестите да станат яростни. Тогава там ще бъдат изпратени полски войски, а сблъсъкът ще се разпространи към украинската граница, която се намира само на десетина километра. През нощта на събитията войските на Вешник ще стрелят по поляците.

— Когато това стане — намеси се Косигин, — Вешник ще се свърже с мен, за да поиска военна подкрепа. Жанин вече ще е научил, че не е силният на деня. Той ще се опита да разбере кои от генералите са на негова страна точно както Елцин, когато военните му решиха да ударят Чечня. Ще има твърде малко съюзници, а политиците, които ние ще подкупим, също няма да го подкрепят. Поляците от украински и беларуски произход ще бъдат преследвани. Когато украинците и аз контраатакуваме, Беларусия ще се присъедини към нас, като разшири фронта, който ще достигне на сто и петдесет километра от Варшава. Щом чуждите банкери и бизнесмени изоставят Жанин, руснаците ще изпаднат в националистическо безумие и с него ще бъде свършено.