Том Клэнси - Огледален образ

Когато водата спадна и остави зад себе си неподвижната разруха, в далечината се чуха сирени. След минути ниско над магистралата летяха полицейски хеликоптери, от които заснемаха местопроизшествието и колите, които бягаха от срутения тунел.

Но Екдал не се боеше. След по-малко от половин час той щеше да е стигнал до скривалището. Колата щеше да бъде разглобена в гаража, а той ще е изгорил фалшивите брада и мустаци, слънчевите очила и бейзболната шапка, която носеше.

Засега работата му беше приключила. На Арнолд Белник и наемната му „кифлена“ група щеше да бъде заплатено добре, а други бойци от отряда „Грозни“ щяха да продължат онова, което бе започнато.

Въпреки че собственият му живот щеше да бъде пожертван, за него беше чест да го отдаде в името на новия Съветски съюз.

Неделя, 9:05 часа вечерта, Вашингтон

Майк Роджърс обичаше „Хартум“.

Той не беше нежен и горещ като Елизабет, Линда, Кейт или Рути, но пък и нямаше нужда да излиза от къщи посред нощ, за да го вземе. Филмът си беше тук, в неговата библиотека от лазерни дискове, заедно с останалите любими филми; „Ел Сид“, „Лорънс Арабски“, „Човекът, който щеше да стане крал“ и практически всички уестърни с участието на Джон Уейн. Освен това не му се налагаше да общува с други хора. Филмът не изискваше от него да прави нищо, освен да го сложи във видеото, да се облегне и да му се наслаждава.

Роджърс цял ден си беше мечтал как ще гледа „Хартум“ вечерта и затова беше почти сигурен, че нещо ще му попречи.

Бе започнал неделния ден с ежедневното тичане от седем километра. После си направи кафе — черно без захар — седна до масата в трапезарията с преносимия си компютър и се съсредоточи в плана на Пол Худ, който сега беше негов за следващата седмица. Имаше срещи с ръководителите на останалите разузнавателни централи на САЩ по въпросите за по-ефективен обмен на информация, съвещание за предварително изслушване по въпросите на бюджета и обяд с ръководителя на френската национална полиция Бенжамен. Само мисълта за всичките тези съвещания и приказки накара устата му да пресъхне. Но в програмата имаше и няколко истински предизвикателства. Щеше да седи до Боб Хърбърт и Мат Стол — техния компютърен гений — и да работи по програмите за обхват на новия ЕП-сателит — Електронен прекъсвач. ЕП-сателитът бе тестван над Япония и успя да прекъсне електронните импулси на толкова малък обект като един-единствен персонален компютър. Той също щеше да получава данни от персонала, намиращ се на територията на Средния изток, Южна Америка и навсякъде по света, както и докладите от американските агенти в руската армия. Чакаше новини за разпределението на доставките на петрол, нефт и масла. Беше любопитен да разбере как новият президент на Русия планира да компенсира липсата на кадри във войската и разузнаването си.

Но най-вече очакваше с нетърпение първото си работно съвещание с проектантите на оперативния център, на което щеше да се разглежда въпросът за създаването на регионални оперативни центрове. След случая с Корея той издигна идеята, че трябва да имат подвижно оборудване, което да може да бъде изпращано навсякъде по света. Ако се създадат един или повече регионални оперативни центрове, те биха били много по-ефективна разузнавателна единица.

След обяда Роджърс бе отишъл да се упражнява на стрелбището в базата „Андрюс“. Имаше дни, когато не можеше да уцели и варел с 45-калибровия си М-3. Но имаше дни, когато и с 22-калибров „Колт Удсмън“ успяваше да улучи главата на пирон. Днес беше един от добрите му дни. След два часа стрелба, с която изненада целия персонал на базата, Роджърс отиде на гости при майка си в старческия дом „Ван Гелдър“. Тя така и не се възстанови след удара преди две години. Но той й чете от поемите на Уолт Уитмън както винаги, а после постоя до нея, като я държеше за ръка. След като си тръгна, той вечеря с един стар приятел от виетнамската война. Андрю Портър притежаваше верига от комедийни клубове по източния бряг и разсмиваше Роджърс както никой друг на света.

Докато пиеха кафето си и се готвеха да плащат, пейджърът на Роджърс изпищя. Беше заместник-директорката на Агенцията за национална сигурност Тоби Гръмит. Той веднага й звънна по клетъчния телефон.

Тоби му съобщи за взрива в Ню Йорк и за спешното съвещание, свикано от президента в Овалния кабинет. Роджърс се извини на Портър и тръгна веднага.

Докато препускаше с колата си по магистралата, Роджърс си мислеше за генерал Чарлс Гордън — „Китаеца“. Усилието на Гордън да опази беззащитния Хартум от фанатизираните орди на Махди 4 4 Мухамад Ахмад — провъзгласил се за „воден от бога“ (Махди — на арабски) религиозен лидер, завзел град Хартум с ордите си през 1881 г. и умрял скоро след това. — Б.пр. беше една от най-дръзките и безумни авантюри във военната история. Гордън бе заплатил за своя героизъм с живота си. Бе убит с копие в гърдите, а после бяха разнасяли главата му набита на пика. Но Роджърс знаеше, че Гордън е искал да умре именно така. Англичанинът бе дал живота си, за да може да докаже на тиранина, че: „Не, ти няма да получиш този град без бой!“.