Том Клэнси - Огледален образ

Роджърс се чувстваше по същия начин. Никой не можеше да постъпи по този начин с неговата родина. Не и без бой.

Той слушаше новините по радиото и говореше по телефона, докато караше към Белия дом. Радваше се, че има работа, защото така не му оставаше време да се ужаси. Имаше над двеста убити. Реката бе затворена за плаване, а железницата по източната страна на Манхатън щеше да бъде спряна за дълго, докато не се установят всички повреди по линията. Всички транзитни пътища се проверяваха за експлозиви — мостове, железопътни линии, летища, магистрали, подлези, надлези. Това означаваше, че в понеделник сутринта Световният търговски център всъщност нямаше да може да заработи.

Връзката на оперативния център с ФБР Даръл Маккаски се обади на Роджърс и му каза, че с разследването се е заело Бюрото и че директорът Иджънс ще присъства на съвещанието. Маккаски съобщи също, че екстремистките организации от обичайния списък са се обадили, за да поемат отговорността за експлозията. Но никой не вярва истинският извършител да е между тях и затова Маккаски не би могъл да предположи кой всъщност е терористът.

Карин Уонг — неговата заместничка, която ръководеше оперативния център тази празнична вечер — също се обади на Роджърс.

— Генерале — каза тя, — разбрах, че са те повикали на съвещанието.

— Да.

— Тогава аз имам известна информация, която смятам, че трябва да знаеш. Щом Лин Доминик чу за експлозията, тя отново прегледа онази поръчка за кифли от чужбина. Времето и мястото за доставките като че ли ни дава някаква следа.

— Какво е открила?

— Като знаеше вече резултата, тя е тръгнала отзад напред. Получило се е доста бързо. И като че ли съвпада. Като е имала предвид, че последната доставка на кифли трябва да представлява тунела, тя е начертала карта. Останалите доставки, изглежда, са точки в Манхатън. Например местата, където да се доставят компонентите за бомбата.

„Тогава значи насреща ни са руснаците — помисли той ужасен. — И ако наистина те стоят зад това, то не може да се разглежда просто като тероризъм. То би трябвало да се счита за акт на война.“

— Кажи на Лин, че е свършила отлична работа — каза Роджърс. — Запиши всичко, което е установила, и изпрати шифрован факс в Овалния кабинет.

— Веднага. Има обаче още нещо, което се е случило в Санкт Петербург — добави тя. — Току-що научихме от директора на МИ-6 Хари Хубърт в Лондон, че той е загубил двама от хората си. Първия вчера следобед — ветеран на име Кийт Фийлдс-Хътън. Бил е до Ермитажа на брега на Нева и както са казали руснаците, бил „починал от сърдечен удар“.

— Синоним на „убихме го“. Той около телевизионното студио ли се е въртял?

— Да. Така и не успял да изпрати нито едно съобщение обаче. Толкова бързо са го забелязали и унищожили.

— Благодаря ти. Съобщихте ли и на Пол?

— Да. Той се обади, след като чул за експлозията. Иска да говори с теб след съвещанието.

— Ще му се обадя — каза Роджърс, докато се насочваше към охраната пред портала на широката алея, която водеше към Белия дом.

Понеделник, 6:00 часа сутринта, Санкт Петербург

През 50-те години, като малък, Сергей Орлов растеше в малкото градче Нариянмар на брега на Северния ледовит океан. Тогава си мислеше, че никога през живота се няма да обича нищо повече от оранжевия блясък на огнището в къщата на родителите си, което го посрещаше с топлината си, когато се връщаше през снега от риболов в малкото езерце до дома си. За Орлов блясъкът на огнището не означаваше само пътеводна светлина в мразовитата тъмна нощ. То беше ярък и надежден знак за живот в студа и голата пустош.

Когато обикаляше земното кълбо в края на 70-те години с пет от полетите на „Союз“, които траеха от осем до осемнадесет денонощия, и като командир на последните три от тях, генерал Сергей Орлов видя нещо много по-паметно. То не беше ново. Дузина космонавти вече бяха виждали земята от космоса. Но докато описваха нашата земя по различен начин като прекрасно синкаво кълбо, като че ли направено от мрамор, или красива играчка за елха, те всички бяха на мнение, че видът й им дава един нов поглед към света. Политическите идеологии нямаха нищо общо с това. Космонавтите съзнаваха, че ако човечеството изобщо има бъдеще, то не е в борбата за контрол върху земята, а в опазването на мира и топлината на този крехък свят.

„А после ти се върна на земята — помисли Орлов, докато слизаше от автобус номер 44 на Невски проспект. — Но решителността и вдъхновението ти отслабнаха, когато започнаха да ти нареждат да вършиш «в името на Родината» нещо, което не можеше да откажеш.“ Руснаците никога не отказват на този повик. Дядото на Орлов е бил царски офицер, но не е отказал да се бие против белогвардейците по време на революцията. Баща му също не отказа да се бие на Втори украински фронт по време на Втората световна война. Заради този зов, а не заради Брежнев самият Орлов се бе съгласил да обучава второто поколение космонавти, които всъщност шпионираха от космоса Съединените щати и силите на НАТО и произвеждаха нови химически отровни вещества при нулева гравитация. Бяха ги научили да възприемат света не като дом на цялото човечество, а като нещо, което може да бъде нарязано и разделено на части в името на един от хората, на име Ленин.