Том Клэнси - Огледален образ

Когато влезе, Орлов поздрави охраната. Генералът използва картата си, за да отвори вратата. Щом влезе, показа на регистраторката паспорта си, въпреки че тя беше братовчедка на Маша и го познаваше добре. После се насочи през приемната по стълбите към телевизионното студио. В другия край на помещението той набра днешния четирицифрен код върху клавиатурата и вратата се отвори. Когато Орлов я затвори след себе си, слабата крушка в коридора се запали автоматично. Той слезе по стълбите, където имаше втора клавиатура, която му отвори вратата към центъра. В слабо осветения централен коридор той зави надясно и се насочи към кабинета на полковник Рузки.

Неделя, 9:40 часа вечерта, Вашингтон

Роджърс бе пуснат бързо през външната и вътрешна порта и посрещнат пред Белия дом от заместник-директорката на Агенцията за национална сигурност Гръмит. Петдесетгодишната жена беше висока почти метър и осемдесет, с дълга руса коса и съвсем леко гримирана. Роджърс много уважаваше тази ветеранка от Виетнам, която бе загубила лявата си ръка в катастрофа с хеликоптер по време на войната.

— Чакате ме. Да не би да съм закъснял?

— Никак — отвърна Гръмит, докато поздравяваше генерала. — Останалите просто се оказахме възрастни женени хора, които прекарват вечерите си вкъщи пред телевизора. Когато чухме за експлозията, не ни беше нужно много време, за да се приготвим. Дявол да го вземе, тъкмо когато човек мисли, че светът вече е стигнал до дъното…

— О, така е — прекъсна я Роджърс. — Никога не трябва да се осланяме на това.

Когато Роджърс влезе във фоайето, той съблече сакото на униформата си и го подаде на въоръжения моряк, застанал на пост. Иначе металните копчета щяха да задействат детектора, скрит в рамката на вратата. Апаратът не се обади. След като прекара и подвижния детектор по сакото, морякът го върна на Роджърс и козирува.

— Какво става? — попита Роджърс, докато вървяха по късия коридор към Овалния кабинет.

— Реагирахме по правилник — отговори му заместник-директорката на АНС. — Веднага преустановихме напускането на страната и започнахме да проверяваме обичайните подозрителни обекти. ФБР вдигна под тревога различни бюра и агенции и изпрати хора на местопроизшествието. Директорът Речлин обвини ЦРУ, че харчи твърде много пари за търсене на политически врагове и недостатъчно за проследяване на социопати, откачени учени и идеологически кретени.

— Такъв е Лари — каза Роджърс. — Доста по-гласовит от господин Кид. Но какво, по дяволите, са искали тези хора, Тоби? Защо са го направили?

— Докато не разберем повече, ще третираме случилото се като стандартна терористична атака. Възможно е да е било просто криминален акт и да последва искане за откуп. Също така е възможно експлозията да е работа на психопат или някоя нашенска група.

— Като взрива в Оклахома ли?

— Точно. Група, която отмъщава на обществото заради собствената си ярост и отчуждение.

— Но вие не мислите, че е така?

— Не, Майк, не мислим. Ние считаме, че това е работа на чужда терористична групировка.

— Терористи ли?

— Точно. Ако е така, те може би просто са пожелали да привлекат вниманието към своята кауза. Обикновено обаче терористичните актове са част от план за постигане на по-големи цели.

— Въпросът е каква е целта на тези хора.

— Скоро ще разберем — каза Тоби. — Преди пет минути във ФБР са се обадили от Ню Йорк със съобщение, че един от терористите ще се свърже с президента. Този, който се е обадил, е дал на ФБР информация за теглото и вида на използвания експлозив и за мястото, където е бил поставен. Информацията е била вярна.

— А той ще приеме ли обаждането? — попита Роджърс.

— Технически не — каза Тоби. — Но ще бъде в стаята. Ние мислим, че това ще удовлетвори… Ух! — Пейджърът й бипна. — Викат ни да влизаме веднага.

Двамата се затичаха по коридора. Откъм входа за Овалния кабинет един от помощниците им помаха с ръка да побързат и веднага ги пусна през вътрешната врата.

Президентът Майк Лорънс стоеше зад бюрото си, извисил се с високия си ръст, с ръце на кръста и запретнати ръкави на ризата. Пред него беше застанал държавният секретар Ав Линкълн, бивш играч от бейзболната лига с кръгло лице и оплешивяваща коса.

Присъстваха и още четирима души: директорът на ФБР Грифън Иджънс, директорът на ЦРУ Лари Речлин, председателят на Комитета на началник-щабовете Мелвин Паркър и шефът на Агенцията за национална сигурност Стив Бъркоф.