Том Клэнси - Огледален образ

— Да, генерале.

Орлов се премести още по-близо и гласът му премина в шепот:

— Служили сте на страната си като военен повече от двадесет години, рискували сте живота и репутацията си. При целия този ваш опит, полковник, кажете ми едно: как не сте успели да се научите, че в присъствието на офицер с по-висок чин не ви е позволено да сядате, освен ако той изрично не ви го е разрешил?

Лицето на Рузки пламна. Той веднага се изправи, но бавно и напрегнато.

— Извинете.

Орлов остана седнал върху бюрото му.

— Моята кариера бе различна от вашата, полковник. Моят баща бе видял с очите си какви поражения нанасяше „Луфтвафе“ на Червената армия през войната. Той ми предаде уважението си към авиацията. Аз прекарах осем години във военната авиация, като през половината от тях извършвах разузнавателни полети, а после обучавах други пилоти как да привличат вражеските самолети под огъня на нашите зенитни оръдия. — Орлов се изправи и погледна право в разярените очи на Рузки. — Знаете ли всичко това, полковник? Изучавали ли сте досието ми?

— Да, господин генерал.

— Тогава знаете, че никога не съм наказвал официално никого от подчинените си. Повечето хора са съвестни, дори и обикновените войници, които отбиват задължителната си служба. Те просто искат да си вършат работата и да бъдат възнаградени за това. Някои от тях понякога правят грешки от незнание и това не е причина да се разваля досието им. Аз съм готов винаги да призная правото на съмнение на един войник и патриот. Включително и на вас, полковник. — Орлов се приближи толкова, че лицата им почти се докосваха. — Но ако се опитате отново да ме прескочите — каза той, — аз пак ще ви хвана и тогава ще издействам връщането ви в академията. При това със забележка в досието ви за неподчинение! Ясен ли съм, полковник?

— Да… господин генерал — едва успя да отрони от свитите си устни Рузки.

— Добре.

Те си козируваха и генералът се обърна към вратата.

— Генерале? — обади се Рузки.

Орлов се обърна. Полковникът още стоеше мирно.

— Да? — попита Орлов.

— Онова, което синът ви беше направил в Москва… Грешка по незнание ли беше?

— То беше глупава и безотговорна постъпка — отвърна Орлов. — Вие и министърът постъпихте с него твърде меко.

— От уважение към вашите заслуги. Пък и на него му предстоеше кариера. Чели ли сте някога доклада за инцидента?

Очите на Орлов потъмняха.

— Никога не съм се интересувал от този въпрос. Не, не съм го чел.

— Аз имам копие — каза Рузки. — Взето е от канцеларията на генералния щаб. Към него има приложена препоръка. Знаете ли за това?

Орлов не каза нищо.

— Старшината на взвода е препоръчал изключването му за хулиганство . Не заради обида на гръцката православна църква на улица „Архипова“, нито заради побоя над свещеника, а за непозволено влизане в склада на академията, за кражба на една кутия боя и заради неподчинение на караула, който се е опитал да го спре. — Рузки се усмихна. — Аз мисля, че синът ви просто е бил възбуден след моята лекция за това как гръцката армия продава оръжие на Афганистан.

— Какво искате да кажете? — попита Орлов. — Че всъщност вие сте подтикнали Никита да напада беззащитни граждани ли?

— Цивилните са точно такива хора, каквито са и военните, генерале. Те са напълно реална цел в очите на хората от спецназ. Но предполагам, че вие нямате намерение да спорите по установената военна политика с мен.

— Нямам намерение да споря с вас изобщо, полковник. Ние сме тук, за да пуснем в действие оперативния център. — Той отново се насочи към вратата, но гласът на Рузки го спря.

— Разбира се, господин генерал. Но след като вие пожелахте да бъдете осведомен за всичко по отношение на официалната ми дейност, аз ще ви докладвам подробно и по отношение на току-що проведения разговор. А то е следното: обвинението срещу сина ви изобщо не е свалено. По доклада на старшината просто не са взети мерки, което не го прави по-малко опасен. Ако някога вниманието в щаба бъде привлечено към него, процедурата веднага може да бъде задействана.

Орлов бе поставил ръка на дръжката на вратата с гръб към полковника.

— Моят син ще трябва да понесе последствията от своите действия, макар да съм сигурен, че военният съдия ще вземе предвид последвалите години на безупречна служба, както и начина, по който докладът е бил спрян и задействан впоследствие.

— Понякога докладите се появяват върху бюрата най-неочаквано, генерале.