Том Клэнси - Огледален образ

Орлов отвори вратата. Ефрейтор Беляева стоеше отпред и енергично отдаде чест.

— Вашата безочливост ще бъде отбелязана в личния ми рапорт, полковник — каза Орлов. Той погледна от Беляева към Рузки. — Желаете ли да го видите, преди да бъде въведен?

Рузки стоеше настръхнал зад бюрото си.

— Не, господин генерал. Засега не.

Генерал Орлов излезе в коридора, а Беляева се вмъкна в кабинета на полковника. Тя затвори и генералът можеше само да си представи какво се говори зад звуконепроницаемата врата.

Не че това го интересуваше. Рузки бе вече предупреден и трябваше да се съобразява с правилата на играта… И въпреки това Орлов остана с чувството, че правилата може и да започнат да се променят, когато полковникът се обади по телефона на министър Догин…

Неделя, 10:15 часа вечерта, Вашингтон

Гриф Иджънс се върна в Овалния кабинет.

— Бойната група е на път към улица „Форест“. И един от екипите ми отива натам с хеликоптер от Ню Йорк. Ще хванат този лунатик до половин час.

— Той няма да се съпротивлява — каза Бъркоф.

Иджънс се стовари на стола си:

— Какво искаш да кажеш?

— Това, че ние му дадохме каквото искаше. Той си издекламира екстремистките глупотевини, а сега ще се остави да бъде арестуван.

— По дяволите — избухна Иджънс. — Наистина ми се искаше да го смачкам.

— На мен също — каза Бъркоф.

Шефът на националната сигурност се обърна към Майк Роджърс. Въпреки че всички в Овалния кабинет бяха мрачни, той държеше първенството.

— Е, Майк? — попита Бъркоф. — Кои са тези креатури и как да смажем останалите?

— Преди да отговориш — намеси се президентът, — искам да знам може ли някой да ми каже дали руснаците вършат нещо във военно отношение, което би могло да се превърне в агресия? Не се ли предполага, че ние наблюдаваме тези неща?

Мел Паркър — председател на комитета на началник-щабовете и най-мълчаливият човек в администрацията — се обади:

— Докато Екдал беше зает да диктува условията за необикновеното си предаване, аз позвъних на министъра на отбраната Колон. Той се обади в Пентагона. Казаха ми, че няколко руски дивизии са на маневри в близост до украинската граница. Доста голям брой в сравнение с обикновените учения в региона, но нищо, което би могло да предизвика сигнал за предупреждение.

— И никъде другаде ли не се наблюдава придвижване на войски? — попита Роджърс.

— Националната служба за разузнаване е наредила на хората си да проверят — отвърна Паркър.

— Но границата би могла да бъде място за инцидент — заяви президентът.

— Да, би могла — отговори Паркър.

— Това е проклетият проблем — намеси се шефът на ФБР Иджънс. — Всичко е много мъгляво. Твърде малко са хората ни на място. Един сателит не може да ни каже как войниците мърморят, че утре им предстои поход, нито какво е начертано на картата в палатката на командването. Ето това е истинско разузнаване.

— Това е проблемът — съгласи се Роджърс. — Но той почти няма нищо общо с настоящата ситуация.

— Как така? — попита Речлин.

— Истината е, че този член на групата „Грозни“ не поиска нищо за себе си.

— Какво искаш да кажеш? — попита Тоби, която бе мълчала досега и записваше изказванията за Бъркоф.

— Представете си, че има агресия — продължи Роджърс. — Например Русия навлиза в Украйна. Ние няма да се намесим.

— Защо не? — попита тя.

— Защото тогава наистина ще бъдем във война с Русия — обясни Роджърс. — И какво ще правим? Ние нямаме възможност да водим ефикасна конвенционална война. Доказахме това в Хаити и Сомалия. Ако опитаме, ще дадем тежки жертви и всичко това ще се показва по телевизията. Народът и Конгресът ще ни накарат да преустановим действията веднага. А пък не можем да използваме ракети и бомбардировачи, нито да извършваме атаки от голям мащаб, първо, поради заплахата от съответен отговор и, второ, заради опасността от жертви сред цивилното население.

— Е и какво, да не вземем да роним крокодилски сълзи? — възрази Бъркоф. — Та това е война. Затова се бият хората — за да ранят или убият противника. И ако не греша, руснаците първи раниха и убиха цивилни хора в Ню Йорк.

— Ние не знаем дали руското правителство е одобрило това — намеси се Иджънс.

— Точно така — обади се и държавният секретар Линкълн. — И честно казано, колкото и да е непопулярно, аз не съм сигурен, че ми се иска да се намесваме във война заради която и да било страна в Източна Европа. Германия и Франция няма да се присъединят към нас. Те може даже и да не ни подкрепят. НАТО евентуално ще се обърне срещу нас. А средствата за отблъскване на Русия и възстановяването на тези страни ще са огромни.