Том Клэнси - Огледален образ

— Другите точки допълнителни цели ли са били? — попита Иджънс. — Все пак нападателите на Световния търговски център също са имали алтернативни обекти, включително и тунела „Линкълн“.

— Не мисля — отговори Роджърс. — Нашата аналитичка счита, че това по-скоро са били нещо като спирки в процеса на подготовката на бомбата. Сега, Лари, ти сигурно ще ме подкрепиш в следващото твърдение. От два месеца вече ние хващаме микровълново излъчване откъм река Нева в Санкт Петербург.

— Да, там нещо наистина се готви — съгласи се Речлин.

— Ние мислехме, че излъчването иде от телевизионното студио, построено в Ермитажа — продължи Роджърс. — Сега обаче смятаме, че студиото е прикритие на някаква строго секретна дейност.

— Вторият мозък на динозавъра — каза Линкълн.

— Точно така — потвърди Роджърс. — Тя е била финансирана очевидно от фондове, одобрени от министър Догин.

— Който загуби изборите — намеси се президентът.

— Същият — кимна Роджърс. — Има и още нещо. Един британски агент е бил убит, защото се е опитвал да „надникне“ в онова място. Значи там наистина става нещо. И каквото и да е то, дали команден център или военна база, вероятно е свързано с експлозията в Ню Йорк чрез онази поръчка.

— Значи — намеси се Ав Линкълн — руското правителство или някоя част от него се е свързало с незаконна терористична групировка и твърде вероятно с руската мафия. И те явно контролират достатъчно силно военните, така че биха могли да предизвикат нещо сериозно в Източна Европа.

— Точно така — съгласи се Роджърс.

Речлин се намеси:

— Господи, как ми се иска лично да поизпека на шиш този плъх от „Грозни“, когато го задържим!

— Аз пък ти гарантирам, че от него няма да научим нищо — каза Иджънс. — Те не биха му казали каквото и да е, след като са му наредили да ни се предаде.

— Разбира се. Това би било голяма глупост. Дават нито само за да можем да се представим добре пред народа си. Да изглеждаме като бързия и точен меч на правосъдието.

— Нека да не се настройваме зле предварително — прекъсна ги президентът. — Всички знаем как на Кенеди му се наложи да направи военен компромис в Турция, за да бъдат махнати ракетите на Хрушчов от Куба. Фактът, че само половината от сделката излезе на бял свят, го направи да изглежда като герой, а Хрушчов като глупак. Затова нека приемем, че чрез Санкт Петербург някой правителствен чиновник е наредил нападението в Ню Йорк. Може ли това да е бил президентът Жанин?

— Съмнявам се — каза държавният секретар. — Той иска сътрудничество със Запада, а не война.

— Сигурни ли сме? — попита Бъркоф. — Не се ли бяхме заблудили по отношение на Борис Елцин?

— Жанин няма какво да спечели от такова нещо — каза Линкълн. — Той се бори против военните разходи. Освен това той и „Грозни“ са естествени врагове.

— Ами Догин? — попита президентът. — Може ли да е негова работа?

— Той е по-вероятен виновник — обади се Роджърс. — Той е плащал за онова нещо в Санкт Петербург и вероятно хората там са негови.

— Има ли начин да говорим с Жанин по този въпрос? — попита Тоби.

— Аз не бих рискувал — каза Роджърс. — Даже и да не е замесен, няма никаква гаранция, че на хората около него може да се вярва.

— Тогава какъв е твоят план, Майк? — попита Бъркоф. — Засега аз виждам само как една експлозия всъщност поставя Съединените щати извън играта. Господи, спомням си времето, когато подобно нещо така настройваше хората, че те направо ни изпращаха на война.

Роджърс отговори спокойно:

— Стив, експлозията не ни е спряла. От стратегическа гледна точка тя даже ни помогна.

— Как?

— Онези, които стоят зад тази работа, може би вече си мислят, че не е необходимо да ни следят внимателно — каза Роджърс. — Точно както руснаците се бяха заблудили по отношение на Хитлер, след като сключиха с него договора за ненападение.

— Тогава се бяха излъгали — каза Линкълн. — Той така или иначе ги нападна.

— Точно. — Роджърс погледна към президента. — Господин президент, нека и ние направим същото. Позволете ми да изпратя „Защитник“ в Санкт Петербург. Както вече обещахме, ние няма да предприемаме нищо в Източна Европа. Всъщност ще оставим Европа да се тресе известно време поради нашия изолационизъм.

— Това съвпада в известна степен и с чувствата на американците напоследък — каза Линкълн.

— Междувременно — продължи Роджърс — ние ще позволим на „Защитник“ да отстрани онези хора от втория „мозък“.