Том Клэнси - Огледален образ

— Голяма работа ли е? — попита Худ.

— Не знаем. Изглежда военна операция.

— От страна на новия президент? — продължи да пита Худ.

— Не мислим — отвърна Роджърс. — Като че ли е реакция спрямо него, но непредизвикана от негова страна.

— Ясно — каза Худ.

— Всъщност ние считаме, че разпореждането за цялата работа идва от телевизионното студио, което наблюдавахме. Имаме доста солидна писмена следа. Шефът ни разреши да погледнем, но да оформим всички документи както трябва. Аз възложих на Лоуъл да се заеме.

Худ престана да се разхожда, застанал под една палма. Значи президентът е дал разрешение за „екскурзия“ на „Защитник“ в Санкт Петербург и юристът на оперативния център Лоуъл Кофи ще изисква одобрение от комитета по наблюдение на разузнаването на Конгреса. Та това беше нещо особено сериозно!

Худ погледна часовника си.

— Майк, ще се опитам да хвана някой от нощните полети завръщане.

— Недей — каза Роджърс. — Имаме известно време на разположение. Когато стане напечено, ще ти изпратя хеликоптер да те закара до Сакраменто, а оттам можеш да хванеш полет от „Марч“.

Худ погледна към децата. Те очакваха утре сутринта всички да отидат в студиото „Магна“. Пък и Роджърс беше прав. До военновъздушната база имаше половин час полет, а оттам за по-малко от пет часа щеше да бъде във Вашингтон. Но той се бе клел да върши работата си и това му беше работата. И по-точно отговорност и тежест, която не желаеше да стоварва върху чужди рамене.

Сърцето му се разтуптя. Худ знаеше какво се иска от него. Крайниците му вече горяха и той трябваше да състави плана си.

— Почакай да говоря с Шарън — каза той на Роджърс.

— Тя ще те убие. По-добре си почивай и се разхождай на воля. Ние можем да се справим.

— Благодаря — отговори Худ. — Но когато взема решение какво ще правя, аз ще те уведомя. Благодаря ти за информацията. Ще ти се обадя по-късно.

— Добре — отвърна мрачно Роджърс.

Худ прекъсна разговора и прибра телефона. Потупа го леко с дланта си.

Шарън наистина щеше да го убие, а децата щяха да бъдат разочаровани. Александър толкова отдавна чакаше да отидат заедно на атракцията в „Технофаж“.

„Боже, защо нищо не става по-лесно в този живот?“ — попита се той, докато отиваше към басейна.

— Защото тогава нямаше да има динамика — отговори си сам тихо. — И животът ти би бил скучен.

Но трябваше да признае, че малко скука точно сега би му дошла добре, защото точно затова се беше върнал в Лос Анджелис…

— Татко, идваш ли? — викна към него дъщеря му Харли, когато го видя да се приближава.

— Не, глупачко — извика й Александър. — Не виждаш ли, че си носи телефона.

— Не мога да видя чак дотам без очила бе, петльо — не му остана длъжна тя.

Шарън бе престаналата пръска сина им и плуваше на място. От изражението й можеше да се разбере какво ще последва.

— Елате насам — каза Шарън, когато мъжът й седна на ръба на басейна. — Мисля, че татко има да ни казва нещо.

Худ заговори тихо:

— Налага се да се връщам. Ще трябва да отговаряме на онова, което се случи днес.

— Татко им трябва, за да ритне ония по задника — зарадва се Александър.

— Тихо — скара му се Худ. — Нали знаеш, който много дрънка…

— Много си пати — довърши десетгодишният му син. — Изззвинете, моля! — Той се гмурна надолу.

Дванадесетгодишната му сестра се хвърли да го хване, но Александър й се изплъзна.

Шарън гледаше към съпруга си.

— Този отговор… — започна тя. — Не може ли да мине и без теб?

— Може.

— Тогава го зарежи.

— Не мога — каза Худ. Той погледна надолу към нея, а после отмести очи. Не можеше да издържи погледа й. — Съжалявам. Ще ти се обадя после.

Худ се изправи и извика към децата, които спряха гонитбата си само за да му помахат с ръце:

— Купете ми една тениска в „Технофаж“.

— Добре! — отвърна му Александър.

— Пол? — повика го Шарън.

Той спря и се обърна назад.

— Знам, че ти е трудно — каза тя. — И аз сега не ти помагам никак. Но на нас ти също си ни необходим. Особено на Александър. Ще има: „О, как би се харесало това на татко“. И „Татко би се радвал на това“. Което ще продължи през целия утрешен ден. Някога, много скоро при това, ти ще трябва да започнеш да „отговаряш“ и за това, че не си прекарвал достатъчно дълго време с нас.

— Да не мислиш, че аз не се тревожа от това? — попита Худ.

— Недостатъчно — каза Шарън и се отблъсна от стената. — Не толкова, колкото когато си далеч от електрическите заряди на столицата. Помисли си по този въпрос, Пол.