Том Клэнси - Огледален образ

Всички изглеждаха мрачни, докато слушаха гласа, идещ от микрофона на президентското бюро.

— … да си спестите труда да проследите това обаждане — говореше глас с лек руски акцент. — Казвам се Ивал Екдал. Намирам се на улица „Форест“ 1016 в Лонг Айлънд. Това е скривалище на групата „Грозни“ и вие можете да дойдете и да ме арестувате. Готов съм да застана пред съда и да издам хората, които са ме изпратили. Ще бъде хубаво представление.

„Грозни — помисли Роджърс, докато сядаше до неспокойния млад шеф на Агенцията за национална сигурност. — О, боже!“

Аскетичният директор на ФБР Иджънс написа бележка върху един жълт бележник и го вдигна така, че да го види президентът:

Позволете ми да изпратя хора там.

Президентът кимна и Иджънс напусна стаята.

— След като ме арестувате, няма да има повече терористични актове — заяви Екдал.

— Защо взривихте тунела, а след това се предавате? — попита Бъркоф. — Какво искате в замяна?

— Нищо. Искам да кажа, че ние искаме Съединените щати да не правят нищо.

— Къде, кога и защо? — настоя Бъркоф.

— В Източна Европа — каза Екдал. — В ситуация, която ще се развие скоро във военен конфликт и в който ние не желаем нито САЩ, нито съюзниците му да се намесват.

Председателят на КНЩ вдигна телефонната слушалка на най-близкия апарат. Той се извърна, така че да не може да се чува гласът му.

Бъркоф продължи:

— Не можем да ви обещаем това. Съединените щати имат интереси в Полша, Унгария…

— Вие имате също интереси и в Съединените щати, господин Бъркоф.

Бъркоф се изненада. Роджърс стоеше тихо и слушаше внимателно.

— Да разбирам ли това като заплаха? — попита Бъркоф.

— Да — каза Екдал. — Всъщност в десет без петнадесет един голям висящ мост в друг американски град ще бъде взривен. Разбира се, ако дотогава ние не постигнем съгласие.

Всички в стаята погледнаха часовниците си.

— Както вероятно съзнавате — продължи Екдал, — имате по-малко от четири минути.

Президентът се намеси:

— Господин Екдал, говори президентът Лорънс. Трябва ни повече време.

— Използвайте колкото време ви е необходимо, господин президент. Но цената му е човешки живот. Няма да можете да ме спрете навреме, независимо че сте изпратили хора да ме заловят още щом ви дадох адреса. Пък и фактът, че сте ме арестували, няма да спре „Грозни“.

Президентът помаха с ръка пред устните си и Бъркоф заглуши телефона.

— Съветвайте ме. Бързо!

— Не преговаряме с терористи — каза Бъркоф. — Точка.

— Разбира се, че преговаряме — намеси се Линкълн. — Само че не публично. Нямаме избор, освен да се договорим с този човек.

— И когато се появи следващият с бомба какво ще правим? — попита Бъркоф. — Ами ако и Саддам го направи след това? Или някой неонацист тук, в Щатите?

— Няма да позволим да се случи отново подобно нещо — каза директорат на ЦРУ Речлин. — Ще си вземем поука от този случай. Ще се подготвим. Сега обаче не ни е нужен втори Ню Йорк. Обезвредете бомбата, а после ще хващаме престъпниците.

— Но това може и да е блъф — възрази Бъркоф. — Той може и да е някой луд, който да е взривил колата си под река Ийст.

— Господин президент — намеси се Роджърс, — приемете сега условията на това копеле. Аз знам нещичко за тези фанатици от „Грозни“. Те не блъфират и вие сам виждате колко жестоко удрят. Дайте им сега каквото искат, а ние ще ги надбягаме на финала.

— Имаш ли идея?

— Да.

— Е, поне това е нещо — каза президентът.

— Сега и камък в прашката може да бъде „нещо“ — намръщи се Бъркоф. — Но такова „нещо“ едва ли ни е нужно?

Лорънс скри лицето си с длани, докато Бъркоф се зъбеше на Роджърс. Шефът на националната сигурност не обичаше да се предава и явно си беше мислил, че в лицето на Роджърс има съюзник. И действително го имаше. Но за доста по-различно нещо от онова, което ставаше сега тук. Пък освен това им трябваше време и по-ясен ум, за да се справят.

— Съжалявам, Стив — заговори президентът. — По принцип съм съгласен с теб. Господ знае, че е така. Но трябва да дам на това чудовище онова, което иска. Свържи ме пак с него.

С върха на пръста си Бъркоф натисна бутона.

— На линия ли сте още? — попита президентът.

— Да.

— Ако приемем условията ви, няма ли да има взрив?

— Само ако го направите веднага. Остава ви по-малко от минута.

— Тогава сме съгласни — отговори президентът.

— Много добре — каза Екдал.

Телефонът замълча за момент.

— Къде са експлозивите? — попита Бъркоф.