Том Клэнси - Огледален образ

— Като че ли не. Виждаме ги да се движат покрай прозорците на кабината. Ще оставя линията свободна. Контакт след тридесет и девет секунди.

Ръцете на Роджърс бяха свити в юмруци и той се подпираше така на бюрото. Худ беше обхванал с дланите си телефона и се помоли наум за хората от „Защитник“.

Худ погледна Роджърс. Генералът срещна погледа му. Пол забеляза гордостта и тревогата в очите му и разбра колко силна е връзката между тези хора. По-силна от любов, по-близка от съпружеската. Завидя на Роджърс за тази връзка… Дори и сега, когато тя му причиняваше такава тревога.

„Особено сега“ — помисли той, защото това опасение правеше връзката още по-здрава.

Тогава се чу отново гласът на Хонда, но сега в тона му имаше нещо, което липсваше преди…

Вторник, 4:54 часа следобед, Санкт Петербург

Разстоянието между мястото, където се намираше Пеги, и главния вход на Ермитажа й се струваше толкова голямо, като че ли се намираше още в Хелзинки. Така се чувстваше тя, докато се движеше забързано към следващата галерия на юг, където бяха изложени картини от болонската школа. Оттам, ако успееше, разстоянието до главното стълбище нямаше да бъде толкова голямо.

Пеги знаеше, че жената я следва и по всяка вероятност има и помощник — някой, който ги наблюдава и докладва в командния център. Може би той се намира точно тук, в Ермитажа, и продължава да работи, независимо от това, дали Орлов разрешава, или не.

Пеги се спря уж да погледне една картина на Тинторето, за да види какво ще направи преследвачката й. Тя я наблюдаваше внимателно като отпечатък под микроскоп.

Жената спря пред една картина на Веронезе. Но без да се прикрива. Спря рязко, очевидно с намерение да даде на Пеги да разбере, че я следи. Пеги помисли, че жената може би се надява по този начин да я паникьоса.

Само две малки бръчици над носа издаваха напрежението й. Пеги преценяваше и отхвърляше различни възможности — от кражбата на картина до запалването на пожар. Такъв род контраатаки непременно изискваха включването на повече хора и правеха измъкването по-лесно. Тя дори обмисляше опит да достигне до телевизионното студио и да се предаде на генерал Орлов. Но бързо отхвърли тази идея. Дори и да беше склонен да уреди измъкването на един чужд шпионин, Орлов нямаше да може да осигури нейната безопасност. Освен това първият урок, който бяха длъжни да научат хората от „петата колона“, беше никога да не се затварят в помещение без изход. А подземието беше не просто помещение, а ковчег.

Пеги обаче знаеше, че няма да й позволят да бяга още дълго. Сега, когато двамата с Джордж вече бяха забелязани, изходите щяха да бъдат затворени за тях, след това коридорите, а накрая и галериите. И тогава наистина щяха да бъдат в безизходица. Но Пеги щеше да бъде последната глупачка, ако позволеше на руснаците да определят времето и мястото на сблъсъка.

Онова, което трябваше да направи, бе да ги обърква, докато се измъкне оттук или в краен случай, докато отвлече вниманието им от редник Джордж. И най-добрият начин за това беше, като започне с любителката на изкуството, която я следеше.

Пеги се чудеше какво ли би станало, ако предложи себе си на тази жена по такъв начин, че онази да не може да се откаже от залавянето й, преди още наоколо да са се събрали достатъчно на брой руснаци, които лесно биха могли да я арестуват.

Като се извърна рязко от картината на Тинторето, Пеги тръгна бързо, почти тичешком към главното стълбище.

Жената я последва, като се стремеше да не изостава.

Пеги бързо зави зад ъгъла на галерията и стигна до великолепното стълбище със стени от жълт мрамор и две редици от по десет колони. Когато започна да слиза, англичанката се промъкна бързо през гъстата следобедна тълпа от посетители и се насочи към партера.

И тогава точно по средата на стълбището падна…

Вторник, 11:55 часа през нощта, Хабаровск

Оставаха две минути до мига, когато Скуайърс беше планирал да спре влака, когато руският офицер се обади:

— Цигара?

Защитниците стояха в кабината на локомотива и прибираха оръжието си и Скуайърс погледна надолу.

— Ние не пушим — каза командирът на „Защитник“. — Такава е новата войска. Ти нямаш ли си цигари?

Руснакът не разбра.

— Цигара? — отново каза той. Използва брадата си, за да покаже към левия джоб на куртката си.

Скуайърс бе погледнал през прозореца, защото влакът навлизаше в плавен завой. Той свали очилата за нощно виждане върху очите си.