Том Клэнси - Огледален образ

Освен ако не се забавят заради нещо — беше коментарът на пилота Карс. В такъв случай той имаше заповед да прекъсне мисията и да се насочи към Японско море. Решенията на военновъздушните сили за изтеглянето на ударната група не се влияеше от чувства, а от възможностите на резервоара с гориво на москитото.

— Пристигаме — каза Йовино.

Карс погледна топографския дисплей. Картината върху тридесетсантиметровия екран се движеше, командвана от сателити и препредавана чрез компютрите на Пентагона. Върху екрана се виждаха обекти с големината на клони от дървета.

Когато хеликоптерът се спусна ниско върху гладко заобления връх на хълма и навлезе в долината, върху компютърната карта се показа изображението на железопътната линия.

— Преминавам на РПВ — каза Карс. Реалният поглед от въздуха означаваше, че той вече, вместо да използва тактическите екрани, ще гледа през прозореца.

Карс вдигна поглед от екраните пред себе си и погледна през сензора за нощно виждане с широкообхватен скенер за инфрачервени лъчи. На около километър и половина отпред той видя огън върху снега и събрани около него хора. Това трябва да бяха изоставените от влака войници и граждани.

Той докосна бутона до проекционния дисплей. Всички членове на „Защитник“ притежаваха специален локаторен сигнал, вграден в токовете на обувките си. Той потърси пулсиращите им светлинки, които трябваше да се появят ясно върху компютърното изображение на картата на местността, намиращо се над главата му. В един район блеснаха три червени светлинки и четири в друг.

Карс повдигна поглед. Зад високите хълмове в далечината той видя облаци дим, издигащи се към небето. Три от сигналите идеха оттам.

— Превзели са влака — каза той.

Йовино набра координатите и погледна топографския дисплей.

— Мястото на изтегляне е на две цяло и двадесет и пет стотни километра на северозапад от сегашната ни позиция. Очевидно групата се е разделила.

— Как сме с времето? — попита пилотът.

— Петдесет и три секунди преди графика.

Карс започна да се спуска, като едновременно с това насочваше москитото на северозапад. Хеликоптерът се плъзгаше като шейната, на която обичаше да се пързаля Карс, когато беше дете. Въздухът наоколо му се разтваряше леко и чисто, а тихият шум на двигателите подсилваше това усещане.

След като прелетя над първата от трите почти успоредни клисури, пилотът изравни машината на височина сто и петдесет метра и полетя на север.

— Мостът се вижда. — Той забеляза старовремската метална конструкция, която пресичаше трите клисури. — Целта е намерена — добави, когато видя защитниците встрани от началото на моста.

— Контакт след четиридесет и шест, четиридесет и пет, четиридесет и четири секунди — започна да отброява Йовино, след като въведе координатите.

Карс погледна напред на югоизток и видя приближаващия се пушек на влака.

— Виждам само четирима от шестимата. Приготви се за приближаване веднага.

— Разбрано.

Докато Карс се насочваше към целта, Йовино наблюдаваше цифрите на часовника, отброяващ обратното време до срещата. Когато оставаха седем секунди до контакта той натисна бутона, който отваряше плъзгащата се врата. Това отне една секунда. Когато останаха пет секунди до контакта, москитото намали скоростта си и той натисна втори бутон, който накара една лебедка да спусне осемметрова черна подвижна стълба. За четири секунди тя се разгърна и москитото спря неподвижно на осем метра и половина над земята.

Иши Хонда се изкачи първи. Йовино се обърна към него:

— Къде са останалите?

— Във влака. — Хонда се вмъкна в тесния отвор и помогна на Сондра да се качи на борда.

— Какво мислят да правят?

— Да скочат и да се присъединят към нас — отвърна Хонда, докато двамата със Сондра помагаха на Пъпшоу.

Йовино погледна към Карс, който кимна, за да покаже, че е чул.

— Няма ли да е по-добре ние да ги пресрещнем? — попита Карс.

Още преди Пъпшоу да се качи на борда, Йовино вече пресмяташе на компютъра допълнителното гориво, което щеше да им бъде необходимо, за да пресрещнат влака, да се спуснат над него и да изчакат прибирането на останалите. Единственото, което не можеше да пресметне, беше дали защитниците ще скочат от влака навреме, но трябваше да приеме, че ще го сторят още преди хеликоптерът да пристигне.

— По-добре ще бъде да ги пресрещнем. — Йовино натисна отново бутоните, за да прибере стълбата и да плъзне вратата да се затвори. Те бяха контролирани от акумулатори и за целта не се използваше допълнително гориво.