Том Клэнси - Огледален образ

Погледна вътре.

Кабината беше празна. Преди да влезе, очите му я огледаха. Единият от ъглите й беше осветен в оранжево от огъня в пещта…

Когато едно тъмно чело и цевта на беретата се спуснаха откъм покрива, той вдигна поглед нагоре. Никита се наведе встрани от прозореца, но един от куршумите, с които американецът обсипа кабината на локомотива, рикошира и се заби в задната част на дясното му бедро.

Никита изстена и хвана крака си с лявата ръка, докато кръвта напояваше панталона му. Раната го болеше и кракът му беше като изтръпнал, но повече го тормозеше мисълта, задето не бе предвидил, че американецът може да се измъкне през другия прозорец и да се качи върху покрива на кабината.

Въпросът беше какво да прави сега.

Никита се извърна и преместил тежестта на тялото върху левия си крак, закуцука към управлението. Най-важното беше да спре влака и да спечели време за войниците си да го настигнат.

Очите му се движеха от единия към другия прозорец на кабината, той издигна дулото на оръжието си и стегна пръста си около спусъка. Американецът трябваше да се върне и да се опита да подкара влака отново, а единственият начин да влезе тук беше през един от двата прозореца.

В този момент чу нов приглушен и познат звук и кабината избухна в яркобяла светлина.

„Не!“ — Никита стисна очи и политна към задната стена. Гърмежът на осветителната граната бе подсилен от малкия обем на помещението и металните стени на кабината. Той притисна ушите си с длани и изруга собствената си безпомощност. Не можеше дори и да стреля, защото беше заслепен и можеше собственият му куршум да рикошира и да го убие.

„Но това не може да свърши просто така.“ Никита отново се насочи към предната част и се опита да бутне с левия си крак спирачката. Но не можеше да използва десния като опора и като падна на колене, той се опита да дръпне спирачката с лявата ръка. Крещейки от болка, той дръпна ръчката към себе си, но беше бутнат встрани от силен ритник. Никита напразно се опита да сграбчи крака, който го ритна, и ръката му се размаха безпомощно в ярко осветения въздух. Той завъртя оръжието си наляво и надясно, като се надяваше да докосне нечие тяло, да намери целта си.

— Покажи се да се бием! — изкрещя той. — Страхливец!

После светлината изчезна и експлозиите затихнаха. Единственият звук, който се чуваше, беше бученето в ушите и биенето на собственото му сърце.

Като се взираше в тъмнината, лейтенантът видя една фигура свряна в ъгъла. Кръвта бе замръзнала от студа, но той позна раната, видя, че беше направил няколко дупки в дрехата, но само един от куршумите бе попаднал извън бронираната жилетка.

Той вдигна оръжието си към челото на мъжа, точно над очилата, които покриваха голяма част от лицето му.

— Недей! — извика един глас на английски отляво на Никита.

Руският офицер се извърна и видя дулото на берета, насочено към него откъм външната страна на прозореца. Зад него имаше една висока и мощна фигура, облечена също като ранения мъж.

Проклет да е, ако позволи на някакъв незаконен нападател да му диктува какво да прави. Никита бързо извъртя оръжието си с намерение да убива, независимо дали другият мъж ще стреля, или не. Но човекът, лежащ в ъгъла, изведнъж се раздвижи, обхвана с крака тялото на Никита и дръпна назад. Младежът падна по гръб и другият го задържа така, докато мъжът влезе и го обезоръжи. Никита се боричкаше с двамата, но болката в крака не му позволяваше да се изправи. Новодошлият коленичи до Никита, бутна го по гърдите и с ботуша си ритна ръчката на спирачката напред, като по този начин отново увеличи скоростта на влака. Все още застанал върху гърдите на Никита, той измъкна нещо като колан и завърза глезена на здравия крак на Никита към дръжката под прозореца. Руснакът не можеше нито да стигне до спирачката, нито да избяга и за втори път през тази нощ се почувства унижен.

„Тия двамата са го измислили, докато са били върху покрива на кабината — помисли той с горчивина. — А аз влязох в капана им като абсолютен новак.“

— Приемете нашите извинения, лейтенант — заговори мъжът на английски, когато се изправи и вдигна очилата върху челото си.

В кабината се вмъкна трети мъж, след като извика нещо и му отговориха, че може да влиза. Той също се вмъкна през прозореца.

Новопристигналият се вгледа в раната на колегата си на светлината откъм пещта, докато другият мъж — очевидно ръководител на групата — се наведе да види раната на Никита. Когато направи това, Никита се пресегна с лявата си ръка и отново се опита да бутне лоста на спирачката. Водачът го сграбчи за китката и руснакът се опита да го ритне със свободния си крак, но болката беше твърде силна.