Том Клэнси - Огледален образ

— За страдание не дават медали — каза мъжът на Никита.

Докато Никита лежеше задъхан, водачът измъкна празна кожена торбичка от един от джобовете на бедрото си, използва малък нож, за да отреже от нея една лента, и стегна бедрото му малко над раната. Друга лента използва, за да завърже ръцете му към една метална кука върху пода на кабината.

— След няколко минути ще напуснем влака — продължи мъжът. — Ще те вземем и ще се погрижим да получиш медицинска помощ.

Никита не разбираше изобщо какво му казва, нито пък го интересуваше. Тези мъже бяха врагове и по един или друг начин той щеше да им попречи да направят онова, което бяха намислили.

С ръце зад гърба си, той използва ноктите, за да измъкне камъка от пръстена с емблемата на полка, който носеше на пръста си. Той беше конструиран така, че когато камъкът се измъкне, под него изскачаше едносантиметрово острие. И след като никой не го гледаше в ръцете, той започна да прерязва кожената каишка.

Вторник, 4:27 часа следобед, Санкт Петербург

След като се провряха между стачниците, Пеги и Джордж се вмъкнаха в тоалетните на Ермитажа и смениха дрехите, в които бяха облечени, с джинси, отпуснати ризи и маратонки „Найк“, които бяха много модни сред руските младежи. Напъхаха униформите си в раниците и тръгнаха хванати за ръка по широкото стълбище към първия етаж, където се намираше голямата колекция от западноевропейското изкуство на музея.

Една от скъпоценностите на тази колекция бе „Мадоната“ на Рафаело, нарисувана през 1502 година. Кръглата рисунка е с диаметър от 17,5 сантиметра, обградена с орнаментална златна рамка със същата ширина, и представлява Мадоната в синя дреха, седнала пред хълмиста долина, прегърнала пред гърдите си младенеца Исус.

Пеги и Джордж пристигнаха в залата малко преди времето, когато трябваше да дойде Волков. Пеги се правеше, че разглежда другите картини, но всъщност с крайчеца на окото си наблюдаваше платното на Рафаело. Джордж, който никога не беше виждал снимката на шпионина, държеше леко ръката й, а очите му се местеха от картина на картина. Понеже това не беше дланта на съпругата му, той се чувстваше донякъде виновен от това, че изпитва удоволствие от докосването на Пеги и топлината на пръстите й. Когато мислеше колко смъртоносно може да бъде нейното докосване, той изпитваше още по-голямо вълнение.

Точно в 4:29 часа ръката на Пеги се напрегна, макар че нищо в позата й не се промени. Джордж погледна към картината на Рафаело. Един мъж с ръст около метър и осемдесет и пет вървеше бавно по края на залата и се насочваше към картината. Беше облечен с отпуснати бели панталони, кафяви обувки и леко синьо яке. Когато той приближи картината, Пеги стисна ръката на Джордж по-силно. Руснакът пресече помещението и се насочи към дясната, а не лява страна на картината.

Пеги леко дръпна Джордж, двамата се обърнаха и бавно се насочиха към вратата. Тя сега го държеше под ръка с двете си ръце и като че ли се опираше на него. И през цялото време очите й оглеждаха помещението, но бавно, сякаш разглеждат картините и стените, за да не привлича внимание. Всички други хора, които се намираха тук, се движеха или разглеждаха картините, с изключение на един нисък мъж с измачкани кафяви панталони. Кръглото му лице не изглеждаше на място тук — като черен облак сред слънчев ден…

Пеги спря пред картината „Светото семейство“ на Рафаело. Тя посочи към Йосиф и Мария, като че ли разказва нещо.

— Има един мъж с кафяви панталони, който, изглежда, наблюдава Волков — прошепна тя.

— Аз видях само жената.

— Къде?

— Тя стои в съседната зала. Там, където са картините на Микеланджело. Чете пътеводителя си с лице насам.

Пеги се направи, че киха, за да може да се обърне настрани от картината. Видя жената, вперила очи в книгата, въпреки че държеше главата си твърде изправена и явно наблюдаваше Волков с периферното си зрение.

— Добър капан — каза Пеги. — Прикрили са двата изхода. Но това още не означава, че знаят кои сме.

— Може би затова и са изпратили Волков. Използват го за примамка. А той ти подаде знак, за да разбереш.

Мина минута и като погледна часовника си, Волков започна да се отдалечава от картината. Кръглоликият тръгна подир него, но жената се извърна само съвсем малко. Начинът, по който беше застанала, още й позволяваше да вижда помещението. Кръглоликият спря.

— Защо тя продължава да наблюдава? — зачуди се Пеги на глас, докато двамата с Джордж се насочиха към следващата картина.