Том Клэнси - Огледален образ

— Може би нашият приятел Ронаш ни е описал.

— Възможно е. Хайде да се промъкнем покрай нея и да видим какво ще стане.

— Това е глупаво. Кой ще ни пази в гръб…

— Сами ще трябва да се пазим. Ти тръгни след Волков, а аз ще мина покрай жената. Ще се срещнем на гарата пред главния павилион. Ако някой от нас го закъса, другият ще се измъкне. Ясно?

— В никакъв случай.

Пеги отвори собствения си пътеводител.

— Виж какво — тихо, но твърдо заговори тя. — Някой от нас трябва да се измъкне и да докладва какво се е случило. Да опише тези хора и да ги отстрани. Не разбираш ли, че така трябва!

Джордж се замисли.

„Ето какво е разликата между защитника и агента. Единият е член на група, а другият — самотен вълк.“ В случая обаче самотният вълк имаше право.

— Добре. Съгласен.

Пеги вдигна очи от пътеводителя си и посочи към залата с картини на Микеланджело. Джордж кимна, погледна часовника си и я целуна набързо по бузата.

— Късмет — каза той и се насочи в посоката, в която бе тръгнал Волков.

Докато Джордж се приближаваше към кръглоликия, чувстваше нещо като взаимно привличане. Той бе вдигнал глава и търсеше Волков сред тълпата в галерията на Рафаело, оформена по същия начин като онази, която се намира във Ватикана. Когато мина покрай великолепните стенописи, не можа да види нито кръглоликия, нито Волков…

— Одну минуту, пожалуйста — каза някой зад гърба му. — Момент, моля.

Джордж се обърна и мускулите му се напрегнаха, когато видя да се приближава кръглоликият. Разбра думата „моля“ и видя насочения към него пръст на мъжа. Нямаше представа накъде може да тръгне разговорът им.

Той се усмихна любезно, когато изведнъж иззад гърба на кръглоликия се показа Волков. Беше свалил якето си и го държеше в ръка. Затова Джордж го беше изпуснал от погледа си. С едно бързо движение той го уви около врата на кръглоликия, докато гледаше към Джордж.

— Да те вземат дяволите, Погодин! — изкрещя Волков със зачервено от усилието лице.

Двама души от охраната се затичаха към него с притиснати до устните си радиостанции, по които викаха други на помощ.

— Бягай! — изръмжа Волков на Джордж.

Защитникът забърза обратно към залата на западноевропейското изкуство. Той погледна през рамо, за да види дали Пеги също ще се върне, и забеляза, че както партньорката му, така и другата жена бяха изчезнали. Когато погледна отново към Волков, Погодин вече беше извадил малък пистолет от вътрешния джоб на сакото си. Преди Джордж да се помръдне, Погодин беше насочил пистолета си и стреля към нападателя си.

Изстрелът беше само един, но руснакът падна първо на колене, а после по гръб и около него се образува локва кръв. Джордж бързо се обърна и като устоя на желанието да тръгне след Пеги, за да се увери, че нищо не й се е случило, се насочи към величественото Театрално стълбище и заслиза надолу.

Когато тръгваше, Джордж имаше усещането за още един чифт очи, които го гледаха изпод арката в южния край на галерията. Тренирани очи на човек от спецназ, остри и хищни като на ястреб…

Вторник, 11:47 часа вечерта, Хабаровск

Той се движеше като сянката на Питър Пан — неясна форма, едва видима на фона на тъмната земя и черното небе наоколо му.

Матовочерното, с почти безшумни двигатели и гладък закръглен фюзелаж москито почти не отразяваше светлина и беше покрито с поглъщащ радарните излъчвания материал. Освен безшумността на двигателите, бронираните кресла със здрави подпори за раменете на екипажа, тапицирани със специални поддържащи възглавници, и шлемовете на двамата пилоти също бяха матовочерни, така че да не могат да бъдат видени дори силуетите им в кабината.

Хеликоптерът преминаваше незабелязано над бетонните сгради на малките градчета и дървените или каменни къщи на селата. Вътре в кабината радарът и цветният топографски монитор, работещи в унисон с АКИПВК — автопилот за компютърно изображение на пътя с възможност за корекция — позволяваха на пилота да се съобразява с внезапните промени и да избягва други летателни машини, които биха могли да ги забележат, или да променя курса, за да заобикаля върхове с височина, по-голяма от шестте хиляди метра, на която се движеха.

Един английски кораб в Северния ледовит океан бе прехванал радиовръзка от Москва към Бира, с която се заповядваше да бъдат изпратени самолети, за да пресрещнат влака. Бързото пресмятане с бордовия компютър, направено от втория пилот Йовино показа, че самолетите ще стигнат до влака точно когато москитото ще се отдалечи. При положение че руснаците не бъдат подпомогнати от попътен вятър, а москитото бъде забавено от насрещен, те щяха да се разминат, без изобщо да бъдат забелязани.