Том Клэнси - Огледален образ

— Хайде да ги вдигаме. — Карс насочи леко и точно като стрелка на компас москитото на югоизток на височина осем метра и половина над повърхността на земята. Машината полетя да пресрещне идващия влак.

Вторник, 8:49 часа сутринта, Вашингтон

— Каква е тази прикрита операция, която провеждат момчетата ти, Пол?

Пол Худ погледна закръгленото лице на Лари Речлин върху екрана на монитора си. Оредяващата сива коса беше сресана гладко встрани, а светлокафявите очи гледаха сърдито иззад златните рамки на очилата. Незапалената цигара се движеше нагоре-надолу в устата му, докато директорът на ЦРУ говореше.

— Нямам представа за какво говориш. — Худ погледна часовника в горния ъгъл на екрана. Оставаха само няколко минути, докато хората от „Защитник“ бъдат вън от опасност. А след още два часа москитото ще бъде скрито на борда на кораба и всички доказателства за проникването щяха да изчезнат.

Речлин взе цигарата от устата си и посочи към камерата с нея.

— Знаеш ли, точно затова ти получи този пост, а не Майк Роджърс. Имаш лице на покерджия също като Кларк Гейбъл в „Отнесени от вихъра“. „Кой, аз ли, Лари? Да провеждам тайна операция?“ Е, Пол, въпреки благородните усилия на Стивън Винс да ме убеди, че сателитът ни е повреден, ние получихме няколко снимки от един китайски шпионски спътник, на които се вижда как командоси атакуват един влак. От Пекин ме попитаха какво става, но за разлика от теб аз наистина не знам нищо. И така, освен ако някоя друга страна не притежава същия самолет Ил-76Т, който китайците определено свързват с местопрестъплението и който по някаква случайност аз знам, че е собственост на Пентагона, излиза, че провежданата операция е под твое разпореждане. Те също искат да знаят какво точно правиш там. Така че повтарям: какво става?

Худ заговори съвсем спокойно:

— И аз съм също толкова учуден като теб, Лари. Нали знаеш, че бях в отпуск?

— Знам. И си се върнал много бързо.

— Бях забравил колко ненавиждам Лос Анджелис.

— О, да. Точно така. Всички мразят Л. А. Тогава защо ли продължават да го посещават?

— Заради добре маркираните магистрали.

— Ами ако попитам президента какво става? — продължи Речлин и отново захапа цигарата. — Той сигурно има цялата информация върху бюрото си. Прав ли съм?

— Не мога да знам. Дай ми няколко минути да поговоря с Майк и Боб и после ще ти се обадя.

— Добре, Пол. Само недей забравя едно нещо. Ти си новак. Аз съм работил в Пентагона, във ФБР, а сега тук. Това не ти е градът на ангелите, приятелю. Това е градът на дяволите. И ако се опиташ да настъпиш някого по опашката, или ще изгориш, или ще бъдеш набучен с тризъбеца.

— Разбрах намека и ти благодаря, Лари. Както вече казах, ще се обадя скоро.

— Направи го. — Директорът на ЦРУ натисна бутона за изключване на връзката с филтъра на цигарата.

Худ обърна поглед към Майк Роджърс. Всички останали бяха излезли и се занимаваха с работата на отделите си, като оставиха директора и заместника му да чакат съобщението от москитото.

— Извинявай, че трябваше да чуеш този разговор — каза Худ.

— Не се притеснявай. — Роджърс беше седнал в креслото със скръстени ръце и смръщени вежди. — Обаче няма смисъл да се боиш от него. Ние също разполагаме със снимки. Затова той толкова много се пени. Иначе не му пука за това.

— Какви снимки? — учуди се Худ.

— Негови. На кораб с три жени, никоя от които не е собствената му. Единствената причина президентът да го назначи на мястото на Грег Кид е, че Лари имаше записи за това, как сестрата на президента се опитва да изнудва една японска фирма да предостави безотчетни парични средства за кампанията му.

— Тази дама е истинска скъпоценност — усмихна се Худ. — Президентът Лорънс трябваше да даде ЦРУ на нея вместо на Лари. Тя поне щеше да го използва за шпиониране на враговете ни вместо на нас самите.

— Както ти каза човекът, тук е чистилището. Тук всички са врагове помежду си.

Телефонът бипна. Худ натисна бутона на спикера.

— Да?

— Съобщение от „Защитник“ — обади се Бъгс.

Роджърс скочи от мястото си.

— Докладва редник Хонда — чу се ясен глас през морето от тишина.

— Тук съм, редник — отговори Роджърс.

— Сър, аз, Пъпс и Сондра сме на борда на машината, която ще ни измъкне…

Роджърс усети как гърлото му се свива.

— Останалите трима още са във влака. Не знаем защо не са спрели.

Роджърс се поуспокои.

— Има ли някакви признаци за съпротива?