Том Клэнси - Огледален образ

Хората наоколо се изплашиха, но останаха настрани, докато жената се търкаляше надолу по останалите двадесетина стъпала. Като че ли беше ударила рамото и главата си, когато стигна долу и се превъртя ужасяващо настрани. Тя лежеше свита и стенеше като едва движеше краката си, докато наоколо й се събираше тълпа от посетители. Някой повика човека от охраната на помощ, а двама други коленичиха до нея. Единият съблече якето си и внимателно се опита да го подпъхне под главата й.

— Не я пипайте! — извика Валя. — Отдръпнете се!

Рускинята стигна края на стълбището и измъкна пистолет с късо дуло от кобура над коляното си.

— Тази жена е издирван криминален престъпник. Оставете ние да се погрижим за нея.

Руснаците бързо се дръпнаха встрани. Чужденците видяха пистолета и също се отдалечиха.

Валя се наведе над Пеги. После вдигна очи към събраните наоколо:

— Казах да се махате! — изсъска Валя и махна с ръка. — Хайде!

Последните зяпачи се отдръпнаха и Валя отново погледна към Пеги. Очите на шпионката бяха затворени, дясната й ръка се намираше свита в юмрук под гърдите до бузата й, а лявата лежеше безжизнено встрани.

Валя не се интересуваше, че тя може да има нещо счупено или вътрешни кръвоизливи. Като постави пистолета под брадичката на жената, тя я обърна по гръб.

Пеги трепна, а устните й се свиха в израз на болка, но след това отново се отпусна.

— Много неприятна случка — заговори Валя на английски. — Разбираш ли ме?

С явно усилие Пеги кимна леко.

— Вие англичаните падате като есенни листа — продължи Валя. — Първо приключих с издателя на рисувани книжки и групата му, а сега и с теб. — Валя притисна дулото на пистолета в меката плът под шията на Пеги. — Ще се погрижа да те настаня в болница. След като поговорим.

Устните на Пеги помръднаха леко:

— Пре… Преди…

— Не, не — каза Валя със сатанинска усмивка. — След. Първо искам да разбера някои неща по отношение на работата ти. Например какво беше името в Хелзинки на…

Пеги нападна с такава бързина, че рускинята нямаше време да реагира. Тя вдигна свития юмрук, който почиваше върху гърдите й и където държеше сгъваемия автоматичен нож. Острието беше насочено надолу и Пеги го заби в трапчинката над гръдния кош на Валя и натисна навътре към ларинкса. В същото време използва лакътя на лявата си ръка, за да бутне другата ръка на Валя към пода да не би пистолетът все пак да изгърми.

Не изгърмя. Рускинята пусна пистолета и отчаяно се хвана за юмрука на Пеги с двете си ръце, като напразно се опитваше да измъкне ножа.

— Онова, което исках да кажа — изсъска Пеги, — беше, че „преди да си правиш труда да ме водиш в болница, би трябвало да се увериш, че падането ми наистина е било случайно“! — Тя натисна по-силно с ножа и Валя залитна и се опря върху тялото й. — Агентът, когото ти уби, беше моят есенен лист — добави тя. — И това сега е заради него.

— Не мърдай! — извика глас на руски откъм горния край на стълбището.

Пеги погледна и видя слаб аскетичен мъж в униформа на полковник от спецчастите. В дланта на изпънатата му неподвижна ръка имаше пистолет Р-6 със заглушител. Зад него все още задъхан и почесващ тила си, се виждаше човекът, когото беше нападнал Волков.

— Ще се отстраня от приятелката ви — каза Пеги на руски.

Тя се извърна, за да отдели Валя от себе си. Очите на жената бяха затворени, а лицето съвсем бяло, докато кръвта й изтичаше на струя върху мраморния под.

Полковникът слизаше по стълбите, с изпъната за стрелба ръка. Пеги положи Валя по гръб и сама застана права с гръб към стълбището.

— Горе ръцете — извика й офицерът. Дори и да чувстваше някакво съжаление към жертвата на Пеги, то не пролича в гласа му.

— Знам правилата. — Пеги започна бавно да се обръща, докато вдигаше ръце. Когато те бяха на нивото на гърдите й, тя се извърна рязко и насочи пистолета с късото дуло, който бе сграбчила, когато оставяше Валя на пода. Тя стреля по полковник Рузки в момента, когато прецени, че помежду им нямаше туристи. Той спря на мястото си — на седем стъпала преди партера и отвърна на предизвикателството й като на дуел. Пистолетът му изтрещя насреща й.

Пеги обаче не беше останала на мястото си. Веднага след изстрела тя се бе метнала наляво и на пода и се изтъркаля по него, докато стигна до основата на парапета.

След няколко секунди ехото от стрелбата утихна и остана само тънък издигащ се към тавана дим… И бързо нарастващо безформено червено петно върху униформата на полковник Рузки.