Том Клэнси - Огледален образ

Изражението на офицера не беше се променило. Неговото поколение беше обучено да преживява мълчаливо болката. Но след миг изпънатата ръка се отпусна, пистолетът падна на пода, а Рузки го последва, като леко се завъртя встрани. С разперени ръце и с главата надолу, офицерът от спецназ се плъзна по стълбите към пода и тялото му спря до това на Валя.

Пеги насочи пистолета си към Погодин, който се бе свил зад орнаментирания парапет в горния край на стълбището. Беше го видяла как убива Волков и смяташе, че заслужава смъртта си. Но той като че ли прочете мислите й или може би видя обещанието за смърт в очите й и изведнъж се дръпна от стълбището и се втурна обратно към галерията. Пеги чу далечния тропот от тичащи крака. Дали беше охраната, туристите или други бойци, идващи на помощ, тя нямаше представа. Но макар и да й се искаше да види убиеца на Волков мъртъв, нямаше време да го гони.

Пеги се обърна, пъхна пистолета под блузата си и затича по останалите няколко стъпала към изхода, като викаше на руски:

— Помощ! Убиецът е там, горе! Той е луд!

Докато хората от охраната притичваха покрай нея, тя изтича, все още крещейки, навън през главния вход. Там Пеги млъкна веднага и се изгуби сред стачкуващите работници, които се бяха събрали да разберат дали не е стрелял някой от техните… Или пък провокатор, който да предизвика безредици…

Вторник, 8:57 часа сутринта, Вашингтон

— Качват се върху покрива на локомотива! — Гласът на Хонда беше загубил спокойствието си. Сега Роджърс чуваше в думите му нещо като страх или даже ужас. Това нещо се движи като торпедо по релсите.

— Не могат ли да скочат? — попита Роджърс.

— Не, сър. Влакът вече е върху моста и от него няма изход, освен право надолу на около двеста метра. Виждам Грей… Мамка му! Извинете, сър. Нюмайър тъкмо го издърпа върху покрива на кабината. Сержантът се движи, но като че ли е ранен.

— Как е ранен? — разтревожи се Роджърс.

— Не мога да кажа. Летим много ниско, а и той лежи. Сега виждам… Не знам кой е този… Руски войник май. И той е ранен. На крака му се вижда огромно петно кръв.

— Какво прави руснакът? — попита Роджърс.

— Нищо. Подполковник Скуайърс го подава на Нюмайър. Дърпа го за косата. Нюмайър се опитва да пъхне ръцете си под мишниците на руснака. Той май нещо се дърпа. Изчакайте, сър.

В хеликоптера се чуха гласове и редник Хонда замълча за няколко секунди. Роджърс не можеше да разбере нищо от разговора. После чу гласа на Сондра в близост до микрофона:

— Тогава да изхвърлим дрехите или оръжие. Ще компенсираме товара.

Очевидно Скуайърс имаше намерение да вземе руснака на борда и пилотът с право се тревожеше. Ризата на гърба на Роджърс залепна от пот.

Хонда се обади отново:

— Пилотът се тревожи заради допълнителните килограми и за времето, което ще е нужно за изтеглянето им на борда. Ако не се опита да ги вземе, тук ще избухне революция.

— Редник — прекъсна го Роджърс. — Заповедите на пилота са такива, а той също се тревожи за своя екипаж. Разбрахте ли ме?

— Да, сър.

Това бяха най-тежките думи, които би си помислил да изрече някога Роджърс, и Худ стисна с ръка рамото му, за да покаже, че го подкрепя.

— Тялото на руснака е вече навън — продължи да говори Хонда. — Но изглежда като труп.

— Но не е мъртъв, нали?

— Не. Ръцете и главата му се движат.

По линията отново настъпи тишина. Роджърс и Худ се спогледаха, забравили и прекъснатата отпуска, и субординацията в момента, когато им се налагаше да изстрадат заедно това изчакване.

— Вече виждам подполковника. Той се е навел от прозореца и е сграбчил дрехата на руснака пред гърдите му. Показва… Показва към кабината и прекарва пръста си под гърлото.

— Управлението не работи — досети се Роджърс. — Това ли иска да каже?

— Така мислим и ние. Изчакайте, сър. Сега ще преминем над влака. А после май… Да, сър!

— Какво?

С нарастващо вълнение в гласа си Хонда отговори:

— Сър, пилотът ни каза да спуснем стълбата. Имаме осемдесет секунди да вдигнем момчетата.

Роджърс най-после успя да си поеме дъх. И с всяко вдишване гледаше към цифрите на компютърния часовник, които отлитаха невъзвратимо…

Вторник, 11:57 часа през нощта, Хабаровск

Москитото се появи отгоре внезапно като градоносен облак — черен, могъщ и тих. Скуайърс проследи с очи хеликоптера, когато премина над локомотива и въглищния тендер, после спря, завъртя се на 180 градуса и започна да се приближава леко към тях.